Петдесет нюанса по-тъмно

Сърцето ми едва ли ще издържи на напрежението от още един такъв имейл, както и гащите ми. Дръжте се прилично. х

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Опитвам се Дата: 15 юни 2011, 16:42 До: Крисчън Грей

Крисчън,

Опитвам се да работя за моя непоносим шеф.

Моля те, престани да ме смущаваш и също да се държиш непоносимо.

Последният ти имейл за малко да ме взриви, х

Р5: Може ли да ме вземеш в 18.30?

Подател: Крисчън Грей Относно: Ще те чакам Дата: 15 юни 2011, 16:47 До: Анастейжа Стийл

Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

Всъщност сещам се за адски много неща, които биха ми доставили по-голямо удоволствие, и всички са свързани с теб.

X

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Когато прочетох отговора му, се изчервих и поклатих глава. Приказките по имейл бяха приятни, обаче наистина трябваше да поговорим. Може би след срещата с Флин. Оставих блакберито и довърших финансовия си баланс.

До шест и петнайсет издателството напълно опустя. Бях приготвила всичко за Джак. Бях му поръчала такси до летището и само трябваше да му дам документите. Нервно погледнах през стъклото, но той продължаваше да разговаря по телефона и не исках да го прекъсвам -не и в настроението, в каквото беше днес.

Докато го чаках да свърши, ми хрумна, че днес не съм яла нищо. Уф, мамка му, това нямаше да се хареса на господин Петдесет нюанса. Бързо отскочих до кухнята да видя дали са останали някакви бисквити.

Тъкмо отварях общата кутия с бисквити, когато Джак неочаквано се появи на прага и ме стресна.

„О! Какво иска пък сега?“

Той се вторачи в мен.

- Е, Ана, мисля, че моментът е подходящ да обсъдим твоите провинения. - Влезе в кухнята и затвори вратата. Устата ми моментално пресъхна и в главата ми зави предупредителна аларма.

„Уф, мамка му!“

Устните му се свиха в уродлива усмивка и кобалтовите му очи потъмняха още повече.

- Най-после те хванах сама - каза той и бавно облиза долната си устна.

„Какво?!“

- А сега... ще бъдеш ли добро момиче и ще изслушаш ли внимателно какво ще ти кажа?

16.

Сините очи на Джак бяха потъмнели. Той плъзна похотлив поглед по тялото ми.

Задави ме страх. Какво ставаше? Какво искаше от мен? Въпреки пресъхналата си уста някъде дълбоко в себе си намерих решителността и смелостта да произнеса няколко думи. Мантра-та със самоотбраната ми от типа на „Карай ги да говорят“ обикаляше в ума ми като безплътен страж.

- Сега май не е моментът за това, Джак. Таксито ти ще дойде след десет минути и трябва да ти дам всички документи. - Говорех тихо, но дрезгаво, и гласът ми ме издаваше.

Той ми отправи деспотична цинична усмивка, която най-после се отрази и в очите му и те заблестяха на строгата флуоресцентна светлина в сивата стая без прозорци. Джак пристъпи към мен, без да откъсва погледа си от моя. Зениците му се разширяваха пред очите ми - черното ставаше по-голямо от синьото. О. не! Страхът ми се усили.

- Знаеш, че трябваше да се боря с Елизабет, за да ти дам тази работа... - Гласът му секна и той отново пристъпи към мен. Отдръпнах се назад до мръсните стенни шкафове. „Карай го да говори, карай го да говори, карай го да говори“.

- Какъв ти е проблемът, Джак? Ако искаш да се оплачеш, може би трябва да го направиш в присъствието на някой от личен състав. Може да се срещнем с Елизабет в по-официална обстановка.

Къде бяха тези от охраната? Още ли бяха в сградата?

- Нямаме нужда от личен състав, за да се оправим с това, Ана - ухили се той. - Когато те назначих, мислех, че ще си по-усърд-на. Мислех, че имаш потенциал. Но сега се съмнявам. Започна да се разсейваш и стана немарлива. И се чудех... дали не ти пречи твоето гадже. - Джак произнесе последната дума с ледено презрение.

- Реших да прегледам кореспонденцията ти, за да потърся някакви податки. И знаеш ли какво открих, Ана? Каква нередност установих? Единствените лични имейли в твоя акаунт бяха до нафуканото ти гадже. - Замълча за миг, за да прецени реакцията ми. - И тогава се замислих... къде са имейлите от него? Няма ги. Нищо. Нищичко. Та какво става, Ана? Как така неговите имейли до теб ги няма в нашата система? Да не си някаква шпионка на компанията на Грей? Такава ли е работата?

Мама му стара, имейлите. „О, не!“