Петдесет нюанса по-тъмно

- Какви ги говориш, Джак? - Опитах да се престоря на озадачена и го направих доста убедително. Разговорът не вървеше както бях очаквала и му нямах ни най-малко доверие. От него се излъчваше някакъв феромон, който ме държеше нащрек. Този човек беше ядосан, нестабилен и напълно непредсказуем. Опитах се да се разбера с него.

- Нали току-що каза, че е трябвало да убеждаваш Елизабет да ме назначи. Тогава как може да съм шпионка? Помисли, Джак.

- Обаче Грей е прецакал нюйоркската командировка, нали?

„Уф, мамка му!“

- Как е успял, Ана? Как го е направило това твое богато гадже?

И малкото останала в лицето ми кръв се оттече и ми се стори, че ще припадна.

- Не знам за какво говориш, Джак. Таксито ти трябва да пристигне всеки момент. Да ти донеса ли нещата? - „О, моля те, престани“.

Но Джак продължи, наслаждавайки се на неудобството ми.

- И той си мисли, че ще те свалям, а? - Захили се и очите му запламтяха. - Е, искам да си помислиш по един въпрос, докато съм в Ню Йорк. Аз ти дадох тази работа и очаквам да проявиш известна благодарност към мен. Всъщност имам право на това. Трябваше да се боря, за да те назнача. Елизабет искаше по-квалифициран човек, но аз - аз видях нещо в теб. Та затова ти предлагам да сключим сделка. Трябва да направиш така, че да съм доволен. Разбираш ли какво ти говоря, Ана?

„Еба си!“

- Приеми го като допълнение към трудовата ти характеристика, ако щеш. И ако правиш така, че да съм доволен, повече няма да ровя в това как гаджето ти дърпа конците, използва връзките си или си връща услуга, която е направил на някой мазник от онези, с които е учил в тежкарския си университет.

Зяпнах го. „Той ме изнудва! За секс!“ А какво можех да отговоря? Новината за това, че Крисчън е купил издателството, трябваше да остане в тайна още три седмици. Направо не вярвах на ушите си. Секс - с мен?!

Джак се приближи и застана точно пред мен, вторачен в очите ми. Острият му одеколон задръсти ноздрите ми и ми се пригади от него. Ако не грешах, дъхът му миришеше на алкохол. „Мамка му, той е пил... кога?“

- Ти си задръстена кокотка, знаеш ли, Ана? - процеди той през стиснати зъби.

„Какво?! Кокотка... Аз?“

- Нямам представа за какво говориш, Джак - промълвих. Усещах прилива на адреналин в тялото си. Той пристъпи още по-близо. Чаках момента да направя своя ход. Рей щеше да се гордее. Рей ме беше научил какво да правя. Рей владееше техниките за самоотбрана. Ако Джак ме докоснеше - дори само ако се приближеше прекалено, - щях да го поваля. Дишах плитко. „Не припадай, само не припадай!“

- Я се виж. - Той ме огледа похотливо. - Страшно си възбудена, виждам. Всъщност ти ме окуражаваше. Дълбоко в себе си го искаш. Сигурен съм.

Мама му стара! Този човек беше тотален маниак. Страхът ми достигна максимално равнище и заплашваше да ме парализира.

- Не, Джак. Никога не съм те окуражавала.

- Окуражаваше ме, кокотка такава! Аз да не съм сляп! - Той протегна ръка и леко ме погали надолу към брадичката с опакото на дланта си. Показалецът му се плъзна по гърлото ми и сърцето ми се качи там. Овладях желанието си да повърна. Джак посегна към разкопчаното най-горно копче на черната ми риза и притисна длан към гърдите ми.

- Ти ме желаеш. Признай го, Ана.

Без да откъсвам очи от неговите, се съсредоточих върху онова, което трябваше да направя - а не върху растящите ми отвращение и ужас - и леко поставих дланта си върху неговата. Джак се усмихна триумфално. Сграбчих кутрето му, извих го назад и рязко го натиснах надолу.

Той изквича от болка и изненада и когато изгуби равновесие, аз бързо и силно вдигнах коляното си към слабините му и осъществих идеален контакт с целта си. После сръчно отскочих наляво. Коленете му се подвиха и той със стон се строполи на кухненския под, като се държеше за чатала.

- Да не си ме пипнал повече! - изръмжах му. - Програмата ти и брошурите са опаковани на бюрото ми. Аз си отивам вкъщи. Приятно пътуване. И в бъдеще сам си прави кафе, по дяволите!

- Тъпа кучка! - наполовина извика, наполовина изпъшка той, но аз вече бях навън.

Изтичах до бюрото си, взех си якето и чантата и се втурнах към рецепцията, без да обръщам внимание на стоновете и ругатните на копелето, което продължаваше да се търкаля на пода в кухнята. Изскочих от сградата и спрях за миг. Хладният въздух погали лицето ми. Дълбоко си поех дъх и се овладях. Ала не бях яла цял ден и когато абсолютно нежеланият преди малко адреналин се оттече от вените ми, краката ми поддадоха и се свлякох на земята.

Безпристрастно наблюдавах като на забавен кадър сцената, която се разигра пред очите ми. Крисчън и Тейлър - с тъмни костюми и с бели ризи - изскочиха от чакащата кола и се затичаха към мен. Не можех да си мисля за нищо друго: „Той е тук. Моят любим е тук“.

- Ана, Ана! Какво се е случило? - Той клекна, грабна ме в скута си и ме заопипва за евентуални травми. После впери ужасените си сиви очи в моите. Лежах отпусната в прегръдката му, внезапно залята от облекчение и изнемога. О, обятията на Крисчън! Не исках да съм никъде другаде.

- Ана. - Той леко ме разтърси. - Какво стана? Зле ли ти е?