Петдесет нюанса по-тъмно

- Ана, моля - казах, докато той твърдо ми стискаше ръката. Английският му акцент наистина ужасно ми харесваше.

- Добре. Ана. - Психиатърът кимна любезно и ни поведе към кушетките.

Крисчън ми даде знак да седна на едната. Настаних се - опитвах се да изглеждам спокойна - и отпуснах длан върху странич-ната облегалка, докато той се изтегна на другата кушетка, така че бяхме под прав ъгъл един спрямо друг. Между нас имаше масичка с най-обикновена лампа. С интерес забелязах до нея кутия салфетки.

Бях очаквала друго. Представях си гола бяла стая с черно кожено канапе.

Доктор Флин седна на единия фотьойл и взе подвързан с кожа бележник. Крисчън кръстоса крака - всъщност опря глезена на единия си върху коляното на другия, и изпъна ръка по облегалката на кушетката. После протегна другата, хвана ръката ми на страничната облегалка и я стисна успокоително.

- Крисчън ме помоли да го придружавате на един от нашите сеанси - внимателно започна психиатърът. - Само за информация, ние се отнасяме към тях с пълна конфиденциалност...

Повдигнах вежди и той млъкна по средата на изречението.

- Хм... ъъъ... подписала съм споразумение за конфиденциалност - казах малко засрамена, че съм го прекъснала.

Флин и Крисчън се вторачиха в мен и Крисчън пусна ръката ми.

- Какво споразумение за конфиденциалност? - Доктор Флин свъси вежди и въпросително погледна Крисчън, който сви рамене.

- Всичките си връзки с жени ли започваш със споразумение за конфиденциалност? - попита го психиатърът.

- Договорните да.

Устните на доктор Флин потрепнаха.

- Имал ли си други връзки с жени? - Изглеждаше развеселен.

- Не - отвърна Крисчън след съвсем кратка пауза и също се подсмихна.

- И аз така си мислех. - Докторът отново насочи вниманието си към мен. - Е, явно няма защо да се безпокоим за конфи-денциалността, но ви предлагам в скоро време да обсъдите този въпрос. Доколкото разбрах, отношенията ви вече не са обект на такъв договор, нали?

- Надявам се да станат обект на друг вид договор - тихо каза Крисчън и ме погледна.

Изчервих се и доктор Флин присви очи.

- Простете ми, Ана, но аз знам за вас много повече, отколкото предполагате. Крисчън беше много разговорчив.

Нервно погледнах Крисчън. Какво му беше разказвал?

- Споразумение за конфиденциалност значи - продължи докторът. - Това сигурно ви е шокирало.

Примигнах и отговорих тихо и колебливо:

- О, този шок бледнее в сравнение с последните разкрития на Крисчън. - Гласът ми звучеше невероятно нервно.

- Убеден съм в това. - Флин ми се усмихна любезно. - Е, Крисчън, за какво искаш да разговаряме?

Крисчън сви рамене като намусен тийнейджър.

- Анастейжа искаше да се срещне с теб. Значи трябва да питаш нея.

На лицето на психиатъра отново се изписа изненада и той проницателно се втренчи в мен.

Това беше унизително. Забих поглед в скута си.

- Ще се почувствате ли по-удобно, ако Крисчън ни остави за известно време?

Очите ми се стрелнаха към Крисчън и той ме погледна въпросително.

- Да - прошепнах аз.

Крисчън се намръщи и отвори уста, но бързо я затвори и се изправи с рязко, грациозно движение.

- Ще изляза в чакалнята - каза и стисна устни.

„О, не!“

- Благодаря, Крисчън - безизразно рече доктор Флин.

Крисчън ми отправи продължителен въпросителен поглед, след това излезе - но не затръшна вратата. И слава богу. Веднага се отпуснах.

- Страх ли ви е от него?

- Да. Но не толкова, колкото по-рано. - Почувствах се нелоялна, но това беше самата истина.

- Не съм изненадан, Ана. С какво мога да ви помогна?

Вторачих се в сплетените си пръсти. Какво можех да го попитам?

- Доктор Флин, по-рано никога не съм имала връзка и Крисчън е... ами, той си е Крисчън. И през последната седмица се случиха ужасно много неща. Нямах възможност да ги премисля.

- Какво трябва да премисляте?

Погледнах го. Беше наклонил глава на една страна и ме наблюдаваше със съчувствие, струва ми се.

- Ами... Крисчън твърди, че лесно ще се откаже от... ъъъ...

- Запънах се и млъкнах. Оказваше се по-трудно, отколкото бях предполагала.

Доктор Флин въздъхна.

- Ана, за съвсем краткото време, откакто го познавате, вие постигнахте по-голям напредък с моя пациент, отколкото аз за последните две години. Оказахте му огромно въздействие. Разберете го.

- Той също ми оказа огромно въздействие. Просто не знам дали съм му достатъчна. За да задоволява потребностите си -прошепнах аз.

- Това ли ви е нужно от мен? Да ви вдъхна увереност ли?

Кимнах.

- Нужна е промяна - простичко поясни психиатърът. - Крисчън се оказа в ситуация, в която неговите методи да се справя вече не действат. С две думи, вие сте го принудили да се изправи пред някои от демоните си и да преосмисли нещата.

Примигнах. Същото ми беше казал и самият Крисчън.

- Да, неговите демони - промълвих аз.

- Ние не се занимаваме с тях - те са минало. Крисчън знае кои са демоните му, аз също - а сега и вие, сигурен съм. Много повече ме вълнува бъдещето - да отведа Крисчън там, където иска да бъде.

Намръщих се и той повдигна вежди.