Петдесет нюанса по-тъмно

- Тогава ми дай ключовете, ако обичаш. Карала съм я два пъти, и то само до и от работа. Само ти се забавляваш с нея. -Бях се нацупила максимално. Устните на Крисчън потръпнаха от опита му да потисна усмивката си.

- Но ти не знаеш къде отиваме.

- Сигурна съм, че ще ме осведомите, господин Грей.

Той ме гледаше зашеметен, после ми отправи своята нова срамежлива усмивка, която тотално ме разоръжи и ме накара да се задъхам.

- Голяма работа, а? - измърмори Крисчън.

Изчервих се.

- Общо взето, да.

- Е, в такъв случай... - Той ми подаде ключовете, заобиколи от лявата страна и ми отвори вратата.

- Тук наляво - нареди ми Крисчън и потеглихме на север към 1-5. - По дяволите, по-полека, Ана. - Той се хвана за таблото.

О, за бога! Извъртях очи, но не се обърнах да го погледна. По уредбата тихо се носеше гласът на Ван Морисън.

- Намали!

- Намалявам!

Крисчън въздъхна.

- Какво каза Флин? - Ясно долових тревогата в гласа му.

- Вече ти обясних. Каза, че трябва да те смятам за невинен до доказване на противното. - По дяволите, навярно трябваше да оставя Крисчън да кара. Тогава щях да мога да го наблюдавам. Всъщност... Дадох мигач и понечих да отбия.

- Къде отиваш? - изсумтя той.

- Ще ти отстъпя волана.

- Защо?

- За да мога да те гледам.

Крисчън се засмя.

- Не, не - ти искаше да караш. Е, карай сега и аз ще те гледам.

Намръщих му се.

- Гледай си пътя! - извика той.

Кръвта ми кипна. Ха! Отбих до тротоара преди поредния светофар, изскочих от сааба, затръшнах вратата и застанах на тротоара със скръстени ръце, гневно вторачена в него. Крисчън също слезе и попита ядосано:

- Какво правиш?

- Не. Ти какво правиш?

- Нямаш право да паркираш тук.

- Знам.

- Тогава защо паркира?

- Защото ми писна да ме командориш. Или карай ти, или млъкни и ме остави да карам.

- Анастейжа, връщай се в колата, преди да са ни глобили.

- Няма.

Тотално объркан, той примига, после прокара пръсти през косата си и гневът му се превърна в смущение. Изведнъж придоби ужасно комичен вид и аз не успях да се сдържа и му се усмихнах. Крисчън се намръщи и изсумтя:

- Какво има?

- Ти.

- О, Анастейжа! Ти си най-вбесяващата жена на света! - Крисчън разпери ръце. - Добре, ще карам.

Хванах го за сакото и го притеглих към себе си.

- Не - вие сте най-вбесяващият мъж на света, господин Грей.

Той ме погледна с потъмнели, напрегнати очи, после обви

ръце около кръста ми и силно ме прегърна.

- Тогава сигурно сме създадени един за друг - каза тихо и дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми. Прегърнах го и аз и затворих очи. За пръв път от сутринта се отпусках така.

- О... Ана, Ана, Ана - промълви той, притиснал устни към косата ми. Прегърнах го още по-силно и останахме неподвижни, наслаждавайки се на този неочакван миг на покой на улицата. Накрая Крисчън ме пусна и отвори дясната врата. Качих се и седнах, а той заобиколи отляво.

Потеглихме. Крисчън разсеяно си тананикаше с Ван Мори-сън.

Леле. Никога не го бях чувала да пее, дори под душа, съвсем никога. Навъсих се. Имаше чудесен глас - естествено. Хмм... дали ме беше чувал да пея?

„Нямаше да ти предложи да се омъжиш за него, ако те беше чувал!“ Подсъзнанието ми стоеше със скръстени ръце и носеше кариран шлифер. Песента свърши и Крисчън се ухили.

- Знаеш ли, ако ни бяха глобили, колата е на твое име.

- Е, добре че ме повишиха - мога да си позволя глобата -заявих самодоволно, зазяпана в прелестния му профил. Устните му потрепнаха. Докато завиваше по рампата на север към 1-5, по уредбата започна нова песен на Ван Морисън.

- Къде отиваме?

- Изненада. Какво друго каза Флин?

Въздъхнах.

- Разправяше за ФФФРТК или нещо подобно.

- ФРКТ. Най-новата терапевтична възможност - измърмори той.

- Опитвал ли си други?

Крисчън изсумтя.

- Подлагали са ме на всичките, бебчо. Когнитивизъм, психоанализа, функционализъм, гещалт, бихейвиоризъм... Какво ли не. - В гласа му се долавяха горчивина и озлобление, които ме натъжиха.

- Смяташ ли, че последната терапия ще помогне?

- Какво ти обясни Флин?

- Че не бива да се съсредоточаваш върху миналото. Фокусирай се върху бъдещето - там, където искаш да бъдеш.

Крисчън кимна, но в същото време сви рамене с предпазливо изражение и упорито продължи да ме разпитва:

- Какво друго?

- Говореше за страха ти да те докосват, въпреки че го нарече по друг начин. И за кошмарите и отвращението ти от самия теб. - Погледнах го и на привечерната светлина видях, че замислено гризе нокътя на палеца си. Той също ми хвърли бърз поглед.

- Гледайте си пътя, господин Грей - смъмрих го.

Това го развесели и в същото време като че ли започваше да се дразни.

- Ти се бави вътре цяла вечност, Анастейжа. Какво друго ти каза Флин?

Преглътнах с усилие и прошепнах:

- Той не смята, че си садист.

- Така ли? - тихо попита Крисчън и се намръщи. Атмосферата в колата започваше да се нажежава.

- Каза, че този термин не се признавал в психиатрията. Още от деветдесетте години - смотолевих в опит да подобря настроението му.

Лицето му стана мрачно и той бавно въздъхна.

- Мненията ни с Флин се разминават по този въпрос.