Петдесет нюанса по-тъмно

На този етаж имаше още пет спални. „Деца!“ Припряно оставих настрани тази идея. И без това вече трябваше да обмислям прекалено много неща. Госпожица Кели задълбочено обясняваше на Крисчън, че в имението можели да се построят конюшни. „Коне!“ Пред очите ми преминаха ужасяващи сцени от няколкото ми урока по езда, но Крисчън като че ли не я слушаше.

- Конюшнята ще е там, където сега е моравата, така ли? - попитах аз.

- Да - оживено потвърди госпожица Кели.

На мен лично моравата ми изглеждаше като място, където да лежиш във високата трева и да си правиш пикници, а не да препускат някакви четирикраки дяволски изчадия.

Когато се върнахме в голямата дневна, госпожица Кели дискретно изчезна и Крисчън отново ме изведе на терасата. Слънцето вече беше залязло и светлините на градчетата на Олимпийския полуостров блещукаха от отсрещната страна на Залива.

Крисчън ме притегли в прегръдката си и повдигна брадичката ми с показалец.

- Прекалено много за осмисляне, а? - попита ме с неразгадаемо изражение.

Кимнах.

- Исках да се уверя, че ти харесва, преди да я купя.

- Гледката ли?

Беше негов ред да кимне.

- Гледката е невероятна и къщата ми харесва както си е.

- Наистина ли?

Усмихнах се.

- Ти ме спечели още с моравата, Крисчън.

Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх, после на лицето му грейна широка усмивка, пръстите му изведнъж се заровиха в косата ми и устата му покри моята.

На връщане Крисчън беше в много по-добро настроение.

- Е, ще я купиш ли? - попитах аз.

-Да.

- И ще обявиш „Ескала“ за продан, така ли?

Той свъси вежди.

- Защо?

- За да платиш за... - Ох, естествено. Изчервих се.

Крисчън ми се подсмихна.

- Мога да си го позволя, повярвай ми.

- Харесва ли ти да си богат?

- Да. Покажи ми някой, на когото не му харесва - отвърна той малко навъсено.

Я по-добре да сменим темата.

- И ти ще трябва да се научиш да си богата, Анастейжа, ако ми кажеш „да“ - тихо каза Крисчън.

- Никога не съм се стремила към богатство, Крисчън.

- Знам. Затова те обичам. Но пък и ти никога не си гладна

— простичко прибави той. Думите му ми подействаха отрезвяващо.

- Какво ще правим сега? — попитах нарочно весело, за да сменя темата.

- Ще празнуваме. — Крисчън се отпусна.

„О!“

- Какво ще празнуваме, купуването на къщата ли?

- Вече успя да забравиш, така ли? Твоето назначаване за изпълняващ длъжността главен редактор.

- А, да! - Засмях се. Колкото и да е невероятно, наистина бях забравила. - Къде?

- Нависоко в моя клуб.

- В какъв твой клуб?

- Един от всичките.

Майл Хай Клъб се намираше на седемдесет и шестия етаж на Кълъмбия Тауър, по-високо дори от апартамента на Крисчън. Много модерно заведение, от което се разкриваше шеметна гледка към Сиатъл.

- Шампанско „Кристал“, мадам? - Той ми подаде чаша изстудено шампанско, когато се настаних на един от столовете на бара.

- О, благодаря ви, сър - кокетно наблегнах на обръщението, като му пърхах с клепки.

Крисчън ме погледна и очите му потъмняха.

- Да не би да флиртувате с мен, госпожице Стийл?

- Да, господин Грей, познахте. И какво ще направите?

- Със сигурност ще измисля нещо - тихо отвърна той. - Ела, масата ни е готова.

Докато отивахме към масата, Крисчън ме спря с ръка на лакътя и ми нареди:

- Иди си събуй бикините.

„О?“ По гърба ме полазиха тръпки на очакване.

- Върви - тихо изкомандва Крисчън.

Майчице мила, какво беше намислил? Не се усмихваше - изглеждаше абсолютно сериозен. Всички мускули под кръста ми се напрегнаха. Подадох му чашата си, рязко се обърнах и тръгнах към тоалетната.

Мамка му. Какво се канеше да прави?

Тоалетните бяха върхът на модерния дизайн - всичко в тъмно дърво, черен гранит и конуси светлина от стратегически разположени халогени. Подсмихвах се, докато се избавях от бельото си, усамотена в кабината. И отново се благодарих, че съм със синята рокля. Струваше ми се подходящо облекло за срещата с добрия доктор Флин - но не бях очаквала събитията да вземат такъв неочакван обрат.

Вече бях възбудена. Защо Крисчън ми оказваше такова въздействие? Малко негодувах срещу лекотата, с която попадах под неговата магия. Вече знаех, че няма да прекараме вечерта в обсъждане на всичките ни проблеми и неотдавнашните събития... но как да му устоя?

Погледнах се в огледалото - очите ми блестяха и се бях зачервила от възбуда. „Проблеми-мроблеми“.

Дълбоко си поех дъх и излязох от тоалетната. „Тъй де, да не би за пръв път да съм без бикини?“ Богинята в мен се беше увила в розова боа с пера и цялата накичена с диаманти, си развяваше оная работа на високи токчета.

Когато стигнах до масата, Крисчън любезно се изправи. Изражението му продължаваше да е непроницаемо. Както обикновено, изглеждаше съвършен, хладнокръвен, спокоен и уравновесен. Естествено, знаех, че външният му вид лъже.

- Седни до мен - каза той. Настаних се и той също седна.

- Вече ти поръчах. Надявам се, че не възразяваш. - Подаде ми преполовената чаша шампанско, като се взираше в мен, и под погледа му кръвта ми отново се разгорещи. Той отпусна длани върху бедрата си. Напрегнах се и леко се разкрачих.