Петдесет нюанса по-тъмно

- Добър вечер, госпожице Кели - учтиво я поздрави Крисчън. Ръкуваха се.

Госпожица Кели ми се усмихна и ми подаде ръка. Стиснах я. Забелязах, че се е изчервила и хвърля на Крисчън замечтани погледи, сякаш казващи: „Страхотен е, ще ми се да беше мой“.

- Олга Кели - представи се тя.

- Ана Стийл - отвърнах. Каква беше тази жена? Тя се отдръпна настрани и ни покани вътре. Когато влязох, ме очакваше поредният шок. Къщата бе празна - съвсем празна. Намирахме се в голямо външно антре. Избелелите стени бяха светложълти, с петна, показващи къде са висели картини. Бяха останали само старомодните кристални полилеи. На пода имаше овехтяло дюшеме. От двете ни страни имаше затворени врати, но Крисчън не ми даде време да проумея какво става.

- Ела - каза той, хвана ме за ръка и ме поведе през сводестия портал пред нас в по-голям вътрешен вестибюл. В центъра му се издигаше вито стълбище с разкошен железен парапет. Крисчън обаче продължи към дневната, в която имаше само един голям избелял златист килим - най-големият, който бях виждала. А, имаше и четири кристални полилея.

Но неговото намерение ми се изясни, когато пресякохме стаята и излязохме през отворения френски прозорец на голяма каменна тераса. Под нас се ширеше морава колкото половин фут-болно игрище, ала истинската гледка се разкриваше зад него. „Леле-мале!“

Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща - здрач над Залива. В далечината тъмнееше остров Бейнбридж, а още по-нататък в тази кристално ясна вечер бавно потъваше залязващото слънце и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци отвъд националния парк „Олимпик“. В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета и сушата оттатък Залива. Природата в най-красивия й вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата й красота.

Установих, че благоговейно съм затаила дъх и Крисчън още ме държи за ръка. Когато неохотно извърнах очи от панорамата, той ме наблюдаваше тревожно.

- Да се насладя на гледката ли ме доведе? - прошепнах.

Крисчън кимна сериозно.

- Зашеметяваща е, Крисчън. Благодаря ти - промълвих и оставих очите си да й се възхитят отново. Той пусна ръката ми и попита тихо:

- Какво ще кажеш да й се наслаждаваш през остатъка от живота си?

„Моля?!“ Рязко обърнах лице към него: сепнати сини очи, срещащи замечтани сиви.

- Винаги съм искал да живея на брега. Плавам из Залива и си мечтая за тези къщи. Този имот е отскоро на пазара. Искам да го купя, да разруша къщата и да построя нова - за нас - прошепна той. Очите му сияеха от надежди и мечти.

„Мама му стара! - Не знам как запазих равновесие. Виеше ми се свят. - Да живея тук?! В този рай? През остатъка от живота си...“

- Това е просто една идея - предпазливо прибави Крисчън.

Обърнах се към къщата. Колко ли струваше? Трябваше да е... пет-десет милиона долара. Нямах представа. По дяволите! Отново се обърнах към него.

- Защо ще я разрушаваш?

Лицето му се напрегна. „О, не!“

- Искам да използвам най-новите екологично чисти технологии. Елиът може да построи къщата.

Отново погледнах назад. Госпожица Олга Кели стоеше в отсрещния край на дневната, до вратата. Тя беше агент на недвижими имоти, естествено. Забелязах, че стаята е огромна и двойно по-висока от нормалното, малко напомняше дневната в „Ескала“. Горе имаше мецанин - това трябваше да е площадката на втория етаж. Имаше огромна камина и френските прозорци се отваряха към терасата. Къщата притежаваше някакво старомод-но очарование.

- Може ли да разгледаме вътре?

Крисчън примига и озадачено сви рамене.

- Естествено.

Щом влязохме в дневната, лицето на госпожица Кели грейна като коледна елха. С удоволствие щеше да ни разведе и да ни изнесе урока си.

Къщата се оказа огромна: хиляда и сто квадрата на повече от двайсет и четири декара земя. Освен голямата дневна имаше трапезария - не, цяла банкетна зала! - с кухня и втора дневна, музикална стая, библиотека, кабинет и за мое огромно изумление, вътрешен басейн и фитнес център със сауна и парна баня.

В мазето имаше кино - божичко! - и игрална зала. Хмм... какви игри можехме да играем там?

Госпожица Кели подчертаваше всевъзможни детайли, но самата къща наистина беше красива и се усещаше, че някога е била щастлив семеен дом. Сега изглеждаше позапусната, но това можеше да се поправи с малко нежни грижи.

Докато следвахме госпожица Кели по разкошното централно стълбище към втория етаж, едва сдържах вълнението си... къщата си имаше всичко, за което можеше да мечтае човек.

- Не можеш ли да направиш тази къща по-екологична?

Крисчън примига слисано.

- Трябва да питам Елиът, той е специалистът.

Госпожица Кели ни въведе в голямата спалня, чиито френски прозорци се отваряха към балкон, също с невероятна гледка. Можех да си седя на леглото и по цял ден да зяпам яхтите и променящото се време.