Петдесет нюанса по-тъмно

Сервитьорът донесе поднос стриди върху натрошен лед. „Стриди!“ Спомних си как двамата бяхме обсъждали неговия договор в частната трапезария в „Хийтман“. О, божичко! Оттогава изминахме дълъг път.

- Мисля, че предишния път стридите ти харесаха - тихо и съблазнително рече Крисчън.

- Опитвала съм стриди само тогава. - Задъхвах се, гласът ми ме издаваше. На устните му плъзна усмивка.

- О, госпожице Стийл, кога най-после ще се научите?

Взе една стрида от подноса и вдигна другата си ръка от бедрото си. Потръпнах от очакване, но той се пресегна за резенче лимон.

- На какво да се науча? - Божичко, пулсът ми препускаше бясно. Неговите дълги опитни пръсти леко изстискаха лимона върху стридата.

- Яж - каза той и поднесе черупката към мен. Отворих уста и Крисчън внимателно опря черупката върху долната ми устна. -Бавно наклони главата си назад - измърмори той. Подчиних се и стридата се хлъзна по гърлото ми. Крисчън не ме и докосна -само черупката.

Той също изяде една стрида, след това ми подаде втора. Продължихме това мъчително упражнение, докато се справихме и с дванайсетте. Кожата му нито веднъж не се допря до моята. Това ме влудяваше.

- Още ли обичаш стриди? - попита Крисчън, докато преглъщах последната.

Кимнах изчервена, копнееща за неговото докосване.

- Добре.

Зашавах на стола си. Защо беше толкова възбуждащо?

Той небрежно постави дланта си върху собственото си бедро и аз започнах да се топя. Веднага. Моля те. Докосни ме. Богинята в мен стоеше на колене, само по бикини - и умоляваше. Крисчън прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото си, вдигна я и отново я върна там.

Сервитьорът напълни чашите ни с шампанско и отнесе чиниите ни. След секунди се върна с ордьоврите: морски костур - „Не мога да повярвам!“ - с аспержи, картофи соте и сос холандез.

- Любимо ястие ли, господин Грей?

- Определено, госпожице Стийл. Макар да ми се струва, че в „Хийтман“ беше треска. - Дланта му се плъзгаше нагоре-надолу по бедрото му. Дишането ми се ускори още повече, но той продължаваше да не ме докосва. Действаше ми невероятно разсейващо. Не можех да се съсредоточа върху разговора.

- Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори.

- Щастливи дни - подсмихна се Крисчън. - Надявам се този път да успея да те чукам. - Той вдигна ножа си.

„Ха!“

Той отхапа от костура си. Правеше го нарочно.

- Не разчитай - промърморих нацупено и Крисчън ме погледна развеселен. - Като стана дума за договори - споразумението за конфиденциалност.

- Скъсай го - простичко отвърна той.

„Леле-мале!“

- Моля? Наистина ли?

-Да.

- Сигурен ли си, че няма да изтичам с репортаж в „Сиатъл Таймс“? - подразних го аз.

Крисчън се засмя - прекрасен смях! Изглеждаше невероятно млад.

- Да. Имам ти доверие. Ще те смятам за невинна до доказване на противното.

О! Усмихнах му се и отвърнах:

- Подобно.

Очите му заблестяха.

- Много се радвам, че носиш рокля - прошепна той изкусително. И бам - желанието потече по и без това врящата ми кръв.

- Защо тогава не ме докосваш? - изсъсках.

- Липсва ли ти моето докосване? — Крисчън се ухили. Забавляваше се... копелето му с копеле.

- Да - кипнах аз.

- Яж - заповяда ми той.

- Значи няма да ме докоснеш, така ли?

- Няма. — Крисчън поклати глава.

„Какво?!“ Ахнах.

- Само си представи как ще се чувстваш, когато се приберем тихо каза той. - Нямам търпение да се приберем.

- Ти ще си виновен, ако се възпламеня тук, на седемдесет и шестия етаж - изскърцах със зъби аз.

- О, Анастейжа! Ще намерим начин да угасим огъня. - Крисчън ми се ухили похотливо.

Ядосано забих вилицата в костура. Богинята в мен лукаво присви очи и потъна в размисъл. И ние можехме да играем тази игра. Бях усвоила правилата по време на вечерята в „Хийтман“. Отхапах от рибата и тя буквално се стопи в устата ми. Затворих очи от наслада. Когато отново ги отворих, започнах да съблазнявам Крисчън Грей, като изключително бавно надигах роклята си и разкривах бедрата си.

Той за миг се вцепени и вилицата му увисна във въздуха.

„Докосни ме“.

Крисчън обаче продължи да яде. Лапнах още една хапка костур, без да му обръщам внимание. После оставих ножа си и прокарах длан но вътрешната страна на долната част на бедрото си, като леко почуквах по кожата си с върховете на пръстите си. Действаше разсейващо даже за самата мен, особено защото копнеех да ме докосва. Крисчън отново замръзна. После каза тихо и дрезгаво:

- Знам какво правиш.

- Знам, че знаете, господин Грей - прошепнах. - Тъкмо това е смисълът. - Избрах една аспержа, погледнах го изпод клепки, после натопих стръка в соса холандез и започнах да въртя връхчето му вътре.

- Няма да си разменим местата, госпожице Стийл. - Крисчън се пресегна и взе аспержата от ръката ми - и за мое огромно изумление и досада отново успя да не ме докосне. Не, не беше честно, това не вървеше по плана. „Ха!“

- Отвори си устата - заповяда той.

Губех този сблъсък на воли. Отново го погледнах и видях, че сивите му очи пламтят. Съвсем лекичко разтворих устни и прокарах езика си по долната. Крисчън се усмихна и очите му потъмняха още повече.