Петдесет нюанса по-тъмно

Когато вратата се затвори, Крисчън за кратко приклекна до мен, за да си завърже връзките на обувката. Странно, те не бяха развързани. Той дискретно постави ръка на глезена ми, с което ме сепна, и докато се изправяше, дланта му бързо се понесе нагоре по крака ми, плъзгайки се възхитително по кожата ми чак догоре. „Охо!“ Трябваше да сподавя изненаданото си ахване, когато пръстите му стигнаха до дупето ми. Крисчън мина зад мен.

„О, божичко!“ Зяпнах хората пред нас, вторачена в тиловете им. Нямаха и представа какво се каним да правим. Крисчън обви свободната си ръка около кръста ми, притегли ме към себе си и ме притисна здраво, докато пръстите му продължаваха да шарят. „Мама му стара... тук в асансьора?!“ Кабината плавно се спускаше, спря на петдесет и третия етаж да прибере още някакви хора, но аз не обръщах внимание. Бях се съсредоточила върху всяко движение, което описваха неговите пръсти. Обикаляха... сега се плъзгаха нагоре, търсеха, докато се отдръпвахме назад.

Отново сподавих стона си, когато пръстите му намериха своята цел.

- Винаги сте готова, госпожице Стийл - прошепна той, докато пъхаше пръста си в мен. Аз се заизвивах и ахнах. Как можеше да го прави в присъствието на всички тези хора?

- Не мърдай и пази тишина - предупредително промълви в ухото ми Крисчън.

Бях зачервена, потна, изпълнена с желание, приклещена в асансьор със седем души, шест от които не подозираха какво става в ъгъла. Пръстът му влизаше и излизаше от мен, после пак и пак. Дишането ми... Божичко, ужасно се срамувах. Искаше ми се да му кажа да престане... и да продължава... и да престане. Облегнах се на него и той ме прегърна още по-здраво, притискайки еректиралия си пенис към хълбока ми.

Отново спряхме на четирийсет и четвъртия етаж. „О... докога ще продължава това изтезание? Вътре... вън... вътре... вън... Започнах лекичко да се търкам в упорития му пръст. След като толкова дълго не ме докосваше, беше избрал точно сега! Тук! И това ме караше да се чувствам ужасно... развратна.

- Шт - прошепна той, привидно безразличен, когато в асансьора се качиха още двама души. Започваше да става претъпкано. Крисчън отстъпи още назад и се оказахме притиснати в ъгъла. Той продължи изтезанието и зарови нос в косата ми. Бях сигурна, че приличаме на млади влюбени, които се натискат в ъгъла, ако някой изобщо си дадеше зор да се обърне да види какво правим... Крисчън пъхна в мен още един пръст.

Простенах - добре че хората пред нас продължаваха да си приказват в пълно неведение.

„О, Крисчън, какво правиш с мен?!“ Отпуснах глава на гърдите му, затворих очи и се предадох на безмилостните му пръсти.

- Недей да свършваш - прошепна той и като наклони дланта си към корема ми, лекичко го натисна, без да прекъсва сладост-ното си мъчение. Усещането беше изключително.

Накрая асансьорът стигна до първия етаж. Вратата се отвори с остър сигнал и пътниците почти незабавно започнаха да се изсипват навън. Крисчън бавно измъкна пръстите си от мен и ме целуна по тила. Обърнах се към него и той ми се усмихна, после пак кимна на мъжа с грозния кафяв костюм, който му отговори, докато слизаше от асансьора с жена си. Почти не им обърнах внимание - трябваше да се съсредоточа, за да остана изправена и да овладея дишането си. Божичко, чувствах се измъчена и незадоволена. Крисчън ме пусна и ме остави да стоя сама на краката си, без да се облягам на него.

Обърнах се към него. Изглеждаше хладнокръвен и невъзмутим, както обикновено. Хмм... Не беше честно.

- Готова ли си? - Очите му дяволито блестяха, когато лапна първо показалеца, а после и средния си пръст и ги засмука. - Адски гот, госпожице Стийл - прошепна Крисчън.

За малко да свърша на място.

- Не мога да повярвам, че го направи - промълвих. Направо се разпадах по шевовете.

- Ще се изненадате на какво съм способен, госпожице Стийл.

- Той се пресегна и отметна кичур коса зад ухото ми. Леката му усмивка издаваше, че е развеселен.

- Искам да се прибираме, но може би ще успеем само да стигнем до колата. - Крисчън ми се ухили, хвана ме за ръка и ме изведе от асансьора.

„Какво? Секс в колата?!“ Не можехме ли да го направим направо тук, на студения мраморен под на фоайето... моля?

- Ела.

- Да, с удоволствие.

- Госпожице Стийл! - с престорен ужас ми се скара той.

- Никога не съм правила секс в кола - измърморих. Крисчън спря и постави същите онези два пръста под брадичката ми, повдигна главата ми и впери очите си в моите.

- Много се радвам да го чуя. Трябва да отбележа, че много щях да се изненадам, да не кажа, че щях да побеснея, ако не беше така.

Изчервих се и примигах. Естествено - нали бях правила секс само с него. Намръщих се.

- Не исках да кажа това.

- А какво искаше да кажеш? - неочаквано сурово попита той.

- Просто така е думата, Крисчън!

- Да, всички просто час по час повтарят: „Никога не съм правила секс в кола“. Направо ти се изплъзва от езика.

„Какъв му е проблемът?“

- Казах го, без да се замислям, Крисчън. За бога, ти току-що... ъъъ... направи онова нещо с мен в асансьор, пълен с хора. В главата ми е пълен хаос.