Петдесет нюанса по-тъмно

Той повдигна вежди и ме попита предизвикателно:

- Какво съм направил с теб?

Навъсих се. Искаше да го кажа.

- Възбуди ме невероятно силно. А сега ме заведи вкъщи и ме чукай.

Крисчън ме зяпна, после изненадано се засмя. Изглеждаше млад и безгрижен. О, обожавах смеха му, защото не се смееше често.

- Вие сте родена романтичка, госпожице Стийл.

Той ме хвана за ръка, излязохме от сградата и се насочихме към изправения до моя сааб камериер.

- Значи искаш секс в кола - измърмори Крисчън, докато палеше.

- Честно казано, щях да съм доволна и на пода във фоайето.

- Повярвай ми, Ана, аз също. Обаче няма да ми е приятно да ме арестуват по това време на нощта, а не искам да те чукам в тоалетната. Е, поне не днес.

„Моля?“

- Искаш да кажеш, че е имало такава възможност?!

- О, да.

- Да се връщаме.

Той се обърна да ме погледне и се засмя. Това ми подейства заразно и скоро двамата се заливахме в смях - прекрасен, пре-чисгващ, разтърсващ смях. Крисчън се пресегна, постави длан на коляното ми и леко започна да го милва с опитните си пръсти. Престанах да се смея.

- Търпение, Анастейжа - прошепна Крисчън и потегли по сиатълските улици.

Той паркира сааба в гаража на „Ескала“ и угаси двигателя. Изведнъж атмосферата в колата се промени. Погледнах го с похотливо очакване, опитвайки се да овладея бясното биене на сърцето си. Крисчън се обърна към мен, облегна се на вратата, опря лакът на волана и хвана долната си устна с палец и показалец.

Устата му ме разсейваше. Исках я върху себе си. Той ме наблюдаваше напрегнато с потъмнели очи. Гърлото ми пресъхна. Крисчън ми се усмихна бавно и възбуждащо.

- Ще се чукаме в колата по време и място, които ще избера аз. Сега искам да те имам на всяка свободна повърхност в апартамента ми.

Все едно говореше на онази моя част, която се намираше под кръста ми... богинята в мен изпълни четири арабески и па дьо баск.

- Добре. - Божичко, задъхвах се, отчаяно го желаех.

Той леко се наведе напред. Затворих очи в очакване на целувката му, като си мислех: „Най-после“. Ала не се случи нищо. След няколко безкрайни секунди вдигнах клепачи и видях, че се взира в мен. Не можех да отгатна какво си мисли, но преди да успея да кажа каквото и да е, Крисчън отново отвлече вниманието ми.

- Ако сега те целуна, няма да стигнем до апартамента. Ела.

„Ха!“ Този мъж не можеше да е по-вбесяващ!

Пак чакахме асансьора и тялото ми тръпнеше в очакване. Крисчън ме държеше за ръка и ритмично прокарваше палеца си по кокалчетата на пръстите ми. Всяко негово движение отекваше в мен. О, исках ръцете му върху цялото ми тяло. Стига ме беше изтезавал.

- А къде отиде моменталното задоволяване? - измърморих, докато чакахме.

- То не е подходящо във всяка ситуация, Анастейжа.

- Откога така?

- От тази вечер.

- Защо ме измъчваш така?

- Каквото повикало, такова се обадило, госпожице Стийл.

- Как съм те измъчвала?

- Струва ми се, че знаеш.

Погледнах го. Изражението му беше неразгадаемо. „Той иска да му отговоря... това е“.

- И аз си падам по забавеното задоволяване. - Свенливо му се усмихнах.

Крисчън неочаквано ме дръпна за ръката и изведнъж се озовах в прегръдката му. Той сграбчи косата на тила ми и нежно изтегли главата ми назад.

- Какво да направя, за да те накарам да кажеш „да“? - попита трескаво, с което отново ме свари неподготвена. Примигах пред прелестното му, сериозно, отчаяно лице.

- Дай ми малко време... моля те - промълвих. Той изпътпка и най-после ме целуна, дълго и силно. И после се озовахме в асансьора, кълбо от ръце, усти, езици, устни, пръсти и коса. По вените ми течеше желание, гъсто и силно, което замъгли разума ми. Крисчън ме притисна към стената, прикова ме с хълбоците си, заровил едната си ръка в косата ми, а с другата хванал брадичката ми.

- Аз съм твой - прошепна той. - Съдбата ми е в твоите ръце, Ана.

Думите му бяха опияняващи и в моето разгорещено състояние ми се искаше да разкъсам дрехите му. Смъкнах му сакото и когато кабината спря на неговия етаж, се измъкнахме във фоайето.

Крисчън ме прикова към стената до асансьора, сакото му падна на пода, дланта му се плъзгаше по крака ми. Устните му не се откъсваха от моите. Той надигна роклята ми.

- Първата свободна повърхност - промълви Крисчън и рязко ме повдигна. - Обвий ме с крака.

Подчиних се и той се завъртя и ме подпря на масата, така че застана между краката ми. Усетих, че обичайната ваза с цветя липсва. „А?“ Крисчън бръкна в джоба на дънките си, измъкна станиолово пакетче и ми го подаде, докато разкопчаваше ципа си.

- Знаеш ли колко ме възбуждаш?

- Какво? - попитах задъхано. - Не... ами...

- Възбуждаш ме постоянно - каза той и издърпа пакетчето от ръцете ми. О, бързаше ужасно, но след всичките му изтезания го желаех веднага. Крисчън ме гледаше, докато си нахлузваше презерватива, после подложи длани под бедрата ми и ме разкрачи още повече.

След това се намести и спря.

- Искам очите ти да са отворени. Искам да те виждам - прошепна и като хвана двете ми ръце със своята, бавно потъна в мен.