Имаше право. Когато станах, забелязах, че вратовръзките му висят в края на релсата му със закачалки. Намерих любимата ми и бързо излязох.
Онези фотографии бяха ПА - преди Ана. Подсъзнанието ми одобрително кимна, но аз се насочих към дневната с натежало сърце. Госпожа Джоунс любезно ми се усмихна, но после по лицето й мина сянка.
- Всичко наред ли е, Ана?
- Да - измърморих разсеяно. - Имате ли ключ за... ъъъ... стаята с играчките?
Госпожа Джоунс се вцепени за миг от изненада.
- Да, разбира се. - Тя откопча малка връзка ключове от колана си. - Какво искате за закуска, мила? - попита и ми подаде връзката.
- Само мюсли. Няма да се бавя.
Вече се колебаех за този подарък, но само заради откриването на онези снимки. „Нищо не се е променило!“ - отново ми се сопна моето подсъзнание, вторачено над половинките си очила. „Единствената снимка, която видя, беше секси“, обади се и богинята в мен и аз мислено й се навъсих. „Така е - прекалено секси за мен“.
Още какво криеше от мен Крисчън? Бързо прерових скрина с „музейните“ чекмеджета, взех каквото ми трябваше, излязох и заключих вратата. Нямаше да е добре, ако Хосе откриеше всичко това!
Върнах ключовете на госпожа Джоунс и седнах да си изям закуската. Чувствах се странно в отсъствието на Крисчън. Сцената от фотографията танцуваше в ума ми неканена. Зачудих се коя е жената. Може би Лийла?
На път за работа се замислих дали да кажа на Крисчън, че съм открила снимките му. „Не!“ - изпищя подсъзнанието ми, надянало маската си на Едвард Мунк. Съгласих се с него.
Когато седнах на бюрото си, блакберито ми изпиука.
Неговият имейл ме накара да се усмихна и всичките ми предишни съмнения се изпариха. Сега той искаше мен и спомените от снощните ни сексуални лудории нахлуха в ума ми... „в асансьора, във фоайето, в леглото“. Надървен биваше. Разсеяно се зачудих за женския аналог на думата.