Петдесет нюанса по-тъмно

Опитвах се, наистина се опитвах, но усещането беше невероятно силно. Бях го чакала много дълго. „О, пълнотата, това чувство...“ Простенах и надигнах гръб от масата.

- Отвори си очите! - изръмжа Крисчън, стегна ръцете ми и проникна в мен толкова рязко, че извиках.

Примигах и отворих очи. Той се взираше в лицето ми ококорен. Бавно се измъкна и отново потъна в мен, устата му беше отворена и напрегната... но безмълвна. От възбудата му, от реакцията му към мен аз пламнах, кръвта закипя във вените ми. Сивите му очи прогаряха дупки в моите. Крисчън ускори ритъма и аз изпитвах върховна наслада, блаженство, докато се гледахме един друг и едновременно се разпадахме на частици.

Извиках, когато изригнах около него, и Крисчън ме последва.

- Да, Ана! - възкликна той и се стовари отгоре ми, пусна ръцете ми и положи глава на гърдите ми. Краката ми още бяха обвити около него и под търпеливите майчински очи на многобройните Богородици аз притиснах главата му към себе си и се опитах да успокоя дишането си.

Крисчън вдигна глава и ме погледна.

- Още не съм свършил с теб.

И ме целуна.

Лежах гола в леглото на Крисчън, просната върху гърдите му, задъхана. Мама му стара - имаше ли свършване неговата енергия? Той прокарваше пръсти по гърба ми.

- Задоволена ли сте, госпожице Стийл?

Измърках утвърдително. Не ми бяха останали сили да говоря. Повдигнах глава, насочих разфокусирания си поглед към него и се насладих на топлите му нежни очи. Съвсем бавно наведох главата си към него, за да разбере, че се готвя да го целуна по гърдите.

В първия момент той се напрегна и аз леко целунах космите на гърдите му, вдишвайки неповторимото му ухание, примесено с пот и мирис на секс. Направо ми се зави свят. Крисчън се пре-търколи на една страна и ме погледна.

- Сексът такъв ли е при всички? Изненадана съм, че хората изобщо излизат от домовете си - измърморих и изведнъж се засрамих.

Той се ухили.

- Не знам за всички, но с теб е адски специален, Анастейжа. -Наведе се и ме целуна.

- Защото вие сте адски специален, господин Грей - съгласих се аз, усмихнах се и го погалих по лицето. Той примига слисано.

- Късно е. Заспивай. - Целуна ме, после легна и ме притегли към себе си.

- Не обичаш да те хвалят.

- Заспивай, Анастейжа.

Хмм... Но той наистина беше адски специален. Божичко... защо не можеше да го проумее?

- Къщата ми хареса - прошепнах аз.

Известно време той не отговори, но усетих, че се усмихва.

- Обичам те. Заспивай. - Крисчън зарови нос в косата ми и аз се унесох, отпусната на сигурно място в обятията му. Сънувах залези, френски врати, широки стълбища... и едно меднокосо момченце, което тичаше по моравата, заливаше се в смях и се кикотеше, докато играеше на гоненица с мен.

- Трябва да вървя, бебчо. - Крисчън ме целуна точно под ухото.

Отворих очи - беше сутрин. Обърнах лице към него, но той се надвесваше над мен вече облечен, свеж, прекрасен.

- Колко е часът? - „О, не... не искам да закъснявам“.

- Не се паникьосвай. Имам среща за закуска. - Крисчън потърка носа си в моя.

- Ухаеш чудесно - измърморих и се протегнах под него. Чувствах крайниците си приятно тежки и вдървени от снощните ни подвизи. Обвих ръце около врата му.

- Не отивай.

Той наклони глава настрани и повдигна вежди.

- Госпожице Стийл, да не би да се опитвате да попречите на един човек честно да си изкара прехраната?

Сънено му кимнах и Крисчън ми отправи новата си срамежлива усмивка.

- Колкото и да ме изкушаваш, трябва да тръгвам. - Целуна ме и се изправи. Носеше адски готин тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка и приличаше точно на президент на фирма... секси президент.

- До после, бебчо - прошепна той и излезе.

Погледнах часовника и установих, че вече е седем - бях проспала алармата. Е, трябваше да ставам.

Под душа ме осени вдъхновение. Мислех си за друг подарък за рождения ден на Крисчън. Изключително трудно е да купиш нещо на човек, който има всичко. Вече му бях връчила главния си подарък и ми оставаше втората изненада, която му бях купила от сувенирния магазин, но това сега всъщност щеше да е за мен. Само трябваше да го приготвя.

В дрешника си облякох тъмночервена тясна рокля с доста ниско правоъгълно деколте. Да, това ставаше за работа.

„А сега за подаръка на Крисчън“. Затършувах в неговите чекмеджета в търсене на вратовръзките му. В най-долното открих избелелите оръфани дънки, които носеше в стаята с играчките -и с които изглеждаше адски секси. Леко ги погалих с цяла длан. О, божичко, платът наистина беше много мек.

Под тях намерих голяма плоска черна картонена кутия. Веднага ме загложди любопитство. Какво имаше вътре? Докато я зяпах, отново ме обзе чувството, че навлизам в чуждо лично пространство. Извадих я и я разклатих. Тежеше като че ли вътре има хартия или ръкописи. Не успях да устоя и вдигнах капака - и веднага отново го затворих. Мама му стара - снимки от Червената стая. Шокът ме накара да седна върху петите си, докато се мъчех да изтрия образа от паметта си. „Защо отворих кутията? Защо ги е запазил?“

Потреперих. Моето подсъзнание ми се навъси - „Това е било преди теб. Забрави ги“.