Петдесет нюанса по-тъмно

Той не отговори веднага и ме повикаха на заседание, така че нямах време дълго да разсъждавам за това.

Когато имах възможност отново да погледна блакберито си, с ужас осъзнах, че е четири следобед. Къде беше излетял денят? Нямах нови имейли от Крисчън и реших да му изпратя един.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Привет

Дата: 17 юни 2011,16:03

До: Крисчън Грей

Не ми ли говориш?

Не забравяй, че с Хосе набързо ще излезем да пием по нещо и че той ще пренощува вкъщи.

Моля те, помисли си дали не искаш да дойдеш с нас.

А х

Крисчън не отговори и започнах да се тревожа. Надявах се, че е добре. Позвъних му, но се включи телефонният секретар и Крисчън лаконично каза: „Тук Грей - моля, оставете съобщение“.

- Здрасти... ъъъ... аз съм. Ана. Добре ли си? Обади ми се. - Запънах се по средата на съобщението. Никога не му бях оставяла войс мейл. Изчервих се и затворих. „Той естествено знае, че си ти, идиотке!“ - наруга ме подсъзнанието ми. Изкушавах се да позвъня на асистентката му Андреа, но реших да не прекалявам. Неохотно се върнах към работата си.

Джиесемът ми неочаквано иззвъня и сърцето ми трепна. „Крисчън!“ Но не - обаждаше се Кейт, моята най-добра приятелка, най-после!

- Ана! - извика тя, откъдето и да се обаждаше.

- Кейт! Прибра ли се? Липсваш ми.

- И ти на мен. Имам много да ти разправям. На летището сме с мъжа на живота ми - изкиска се тя по възможно най-нетипич-ния за нея начин.

- Супер. И аз имам много да ти разправям.

- В квартирата ли ще се видим?

- Ще излизам на по чаша с Хосе. Ела с нас.

- Хосе в Сиатъл ли е? Непременно! Прати ми есемес къде сте.

- Добре.

- Добре ли си, Ана?

- Да, бива.

- Още ли си с Крисчън?

-Да.

- Добре. Хайде, чао засега!

Леле-мале! Кейт се беше прибрала. Как да й разкажа за всичко, което се бе случило? Трябваше да го запиша, за да не забравя нещо.

След час служебният ми телефон иззвъня. „Крисчън?“ Не, обаждаше се Клер.

- Само какъв мъж пита за теб на рецепцията! Откъде ги познаваш всичките тия секси пичове, Ана?

Трябваше да е Хосе. Погледнах си часовника - шест без пет. По тялото ми пробягаха леки тръпки на възбуда. Не го бях виждала цяла вечност.

- Хей, Ана! Изглеждаш страхотно. Станала си истинска жена!

Само защото носех тази рокля... божичко!

Хосе ме прегърна и измърмори изумено:

- И колко си висока!

- Това е заради токчетата, Хосе. И ти не изглеждаш зле.

Носеше дънки, черна тениска и фланелена риза на черно-бяло каре.

- Ще си взема нещата и можем да тръгваме.

- Супер. Ще те почакам тук.

Взех две бири от претъпкания бар и тръгнах към масата, на която седеше Хосе.

- Успя ли да намериш апартамента на Крисчън?

- Да. Не съм влизал вътре. Оставих снимките при сервизния асансьор. Взе ги някой си Тейлър. Мястото изглежда голяма работа.

- Да. Трябва да видиш какво е вътре.

- Нямам търпение. Ана,Сиатъл ти се отразява добре.

Изчервих се и се чукнахме с шишетата. Всъщност добре ми се отразяваше Крисчън.

- Разкажи ми как мина изложбата.

Той засия и се зае да ми разправя надълго и широко. Не успял да продаде само три от снимките си - изплатил целия си студентски заем и дори му останали малко пари.

- И получих поръчка за няколко пейзажа от Портландското бюро по туризма. Супер, а? - гордо завърши Хосе.

- О, това е чудесно! Но няма ли да ти попречи на ученето?

- Ами... След като вас вече ви няма, плюс три от момчетата, с които често излизахме, ми остава повече време.

- И не си ангажиран с някоя секси мацка, така ли? Когато се видяхме предишния път, около теб се навъртаха половин дузина мадами.

- Не, Ана. Никоя от тях не е жена за мен - изперчи се той.

- А, естествено. Хосе Родригес - големият мачо! - Изкис-ках се.

- Ей, и аз си имам звездните мигове, Стийл. - Изглеждаше някак наранен. Скастрих се наум и се опитах да го успокоя.

- Разбира се, че имаш.

- Е, как е Грей? - попита Хосе с внезапно охладнял глас.

- Добре е. Добре сме.

- Та значи е сериозно, викаш?

- Да. Сериозно е.

- Не е ли прекалено стар за теб?

- О, Хосе. Знаеш ли какво казва майка ми — че съм родена възрастна.

Той кисело сви устни.

- Как е майка ти? - И с тези думи ние напуснахме опасната зона.

- Ана!

Обърнах се и видях Кейт и Итън. Тя изглеждаше великолепно: изрусяла от слънцето светлорижа коса, златист тен, сияйнобя-ла усмивка и адски стройна в бялата си фланелка и тесни бели джинси. Всички погледи бяха вперени в нея. Скочих от стола и я прегърнах. О, колко ми липсваше тази жена!

Кейт ме отблъсна от себе си и ме задържа на една ръка разстояние, за да ме огледа внимателно. Изчервих се под оценяващия й поглед.