Пир за врани

Беше я оставил в покоите й, наведена над игрална маса срещу принц Тристейн, редеше изящно изваяните фигурки по квадрати от нефрит, карнелиан и лапис лазули. Пълните й устни бяха леко разтворени, зелените очи — присвити съсредоточено. Киваси, така се наричаше играта. Беше донесена в Дъсченото градче на търговска галера от Волантис и сираците бързо я бяха разпространили нагоре и надолу по Зелена кръв. Дорнският двор бе полудял по нея.

Сир Арис я намираше за подлудяваща. Имаше десет различни фигури, всяка със свои атрибути и сила, а игралното табло се променяше от игра на игра според това как играчите подреждаха първоначално квадратите си. Принц Тристейн бързо се беше пристрастил към играта, а Мирцела я беше научила, за да може да играе с него. Нямаше още единайсет, годеникът й беше на тринайсет, но въпреки това напоследък все по-често печелеше тя. Тристейн като че ли нямаше нищо против. Двете деца едва ли можеше да са по-различни, той със смуглата си кожа и права черна коса, тя — бяла като мляко, с буйни златни къдрици; светло и тъмно, като кралица Церсей и крал Робърт. Молеше се дано Мирцела да намери повече радост в своето дорнско момче, отколкото майка й бе намерила в своя необуздан господар.

Беше изпитал безпокойство, че я напуска, макар че в замъка момичето трябваше да е в пълна безопасност. Достъп до покоите на Мирцела в Кулата на слънцето имаше само през две врати, а сир Арис държеше по двама души пред всяка от тях — мъже от домашната гвардия на Ланистър, верни до мозъка на костите. Мирцела беше довела със себе си и своите слугини, и септа Еглантайн, а принц Тристейн го придружаваше навсякъде заклетият му щит сир Гаскойн Грийнблъд. „Никой няма да я притесни — каза си той. — А след два дни ще сме далече“.

Принц Доран го беше обещал. Макар Арис да се беше стъписал, като видя колко състарен и немощен е принцът на Дорн, не се съмняваше в честната му дума.

Съжалявам, че не можах да се видя с вас досега или да посрещна принцеса Мирцела — беше казал Мартел, когато въведоха Арис при него — но вярвам, че дъщеря ми Ариан ви е посрещнала гостоприемно тук в Дорн, сир.

— Да, принце — отвърна той; молеше се лицето му да не се изчерви и да го издаде.

— Нашата земя е сурова и бедна, но не е лишена от красоти. Тъжно ми е, че сте видели от Дорн само Слънчево копие и нищо друго, но се боя, че нито вие, нито принцесата ви ще сте в безопасност извън тези стени. Ние дорнците сме хора с гореща кръв, бързо кипва гневът ни и бавно забравяме. Сърцето ми би се радвало, ако можех да ви уверя, че Пясъчните змии са единствените, които искат война, но няма да ви говоря лъжи, сир. Чули сте как поданиците ми по улиците викат да призова копията си. Опасявам се, че половината ми лордове са съгласни с тях.

— А вие, принце? — одързости се да попита рицарят.

— Майка ми преди много време ме научи, че само безумци водят войни, които не могат да спечелят. — И да го беше оскърбил грубият въпрос, принц Доран добре го прикри. — И все пак този мир е крехък… крехък като вашата принцеса.

— Само звяр би могъл да посегне на малко момиче.

— Сестра ми Елия също имаше малко момиче. Казваше се Ренис. Тя също беше принцеса. — Принцът въздъхна. — Онези, които биха забили нож в принцеса Мирцела, не изпитват никаква злоба към нея, не повече, отколкото сир Амори Лорч, когато уби Ренис, стига наистина да е бил той. Целта им е само да ме вкарат насила във война. Защото ако Мирцела бъде убита в Дорн, докато, е под моя закрила, кой ще повярва на отрицанията ми?

— Никой няма да посегне на Мирцела, докато аз съм жив.

— Благородна клетва — отвърна му с лека усмивка Доран Мартел, — но вие сте само един, сир. Надявах се, че затварянето на опърничавите ми племеннички ще помогне водите да се успокоят, но единственото, което постигнахме, беше, че накарахме хлебарките да се скрият под чергите. Всяка нощ ги чувам да си шепнат и да точат ножовете.

„Уплашен е — разбра тогава сир Арис. — Даже ръката му трепери. Принц Доран е уплашен“.

— Моля да ме извините, сир — каза принц Доран. — Изнемощял съм и отпаднал и понякога… Слънчево копие ме уморява със своя шум, прахта и миризмите. При първа възможност смятам да се върна във Водните градини. И ще взема принцеса Мирцела с мен. — Преди рицарят да успее да възрази, принцът вдигна ръка; кокалчетата на пръстите му бяха подути и зачервени. — Вие също ще дойдете. И нейната септа, слугините й, охраната й. Стените на Слънчево копие са крепки, но под тях е градът-сянка. В замъка всеки ден влизат и излизат стотици хора. Градините са убежището ми. Те са дар от принц Марон за неговата невяста Таргариен, знак за съюза между Дорн и Железния трон. Там есента е прекрасен сезон — топли дни, прохладни нощи, солен морски бриз, фонтани и езерца. А има и други деца, момчета и момичета от висше и благородно потекло. Мирцела ще си има приятели на нейната възраст, с които да си играе. Няма да е самотна.

— Щом казвате.