Пир за врани

— Винаги е имало мъже, за които се е оказвало по-лесно да изрекат клетви, отколкото да ги спазят — призна той. Улицата на коприната не беше чужда за сир Борос Блънт, а сир Престън Грийнфилд посещаваше къщата на един манифактурист всеки път, когато манифактуриста го нямаше, но Арис нямаше да посрами Заклетите си братя с приказки за слабостите им. Вместо това отвърна: — Сир Терънс Тойн бил хванат в леглото с метресата на своя крал. Заклел се, че било любов, но това струвало и неговия живот, и нейния, и довело до залеза на неговия дом и до смъртта на най-благородния рицар, живял някога.

— Да, а какво да кажем за Лукамор Похотливия, с неговите три жени и шестнайсет дечица? Песента за него винаги ме разсмива.

— Истината не е толкова смешна. Приживе той изобщо не е бил наричан Лукамор Похотливия. Името му е било сир Лукамор Силния, а целият му живот е бил лъжа. Когато измамата му била разкрита, неговите Заклети братя го скопили, а Стария крал го пратил на Вала. Шестнайсетте дечица са останали да плачат сами. Не е бил истински рицар, не повече от Теренс Тойн…

— А Драконовият рицар? — Тя хвърли настрана завивките и люшна краката си на пода. — Най-благородният рицар, живял някога, казваш, а легнал с кралицата си и й направил дете.

— Това няма да го повярвам — отвърна той оскърбен. — Приказките за измяната на принц Емон с кралица Нерис са лъжа, пусната от брат му, с цел законният син да се измести в полза на копелето. Егон не е наречен без причина „Недостойния“. — Вдигна оръжейния колан и го стегна на кръста си. Макар да изглеждаше нелепо върху дорнската копринена долна риза, познатата тежест на дългия меч и камата му напомниха кой е. — Няма да бъда запомнен като Арис Недостойния — заяви той. — Няма да опетня своя плащ.

— Да. Хубавият бял плащ. Забравяш, моят стар чичо някога носеше същия плащ. Умря, когато бях малка, но още го помня. Беше висок като кула и ме гъделичкаше, докато не останех без дъх от смях.

— Никога не съм имал честта да познавам принц Люин — отвърна сир Арис. — Но всички сме убедени, че е бил велик рицар.

— Велик рицар с любовница. Сега тя е старица, но хората казват, че на младини била рядка красавица.

„Принц Люин?“ Тази история сир Арис не я беше чувал и тя го порази. Измяната на Теренс Тойн и лъжите на Лукамор Похотливия бяха записани в Бялата книга, но на страницата на принц Люин нямаше и намек за жена.

— Та той казваше, че това, което определя достойнството на един мъж, е мечът в ръката му, не другият между краката му — продължи тя, — тъй че спести ми благочестивите си приказки за опетнени плащове. Не нашата любов те е опозорила, а чудовищата, на които си служил, и злите хора, които си наричал свои братя.

Това го прободе до костите.

— Робърт не беше чудовище.

— Качи се на трона върху трупове на деца — отвърна тя. — Макар че признавам, не беше Джофри.

„Джофри“. Беше красив младеж, и силен за годините си, но нищо друго добро не можеше да се каже за него. Сир Арис все още изпитваше срам, щом си спомнеше как беше удрял горкото момиче на Старк по заповед на момчето. Когато Тирион го избра да замине в Дорн с Мирцела, беше запалил свещ на Воина от благодарност.

— Джофри е мъртъв, отровен от Дяволчето. — Никога не би си помислил, че джуджето е способно на такова чудовищно престъпление. — Сега кралят е Томен, а той не е като брат си.

— Нито като сестра си.

Беше истина. Томен беше добросърдечен малък мъж и винаги се стараеше да се държи като мъж, но последния път, когато сир Арис го видя, плачеше на кея. Мирцела не проля и една сълза, въпреки че тъкмо тя оставяше дом и огнище, за да подпечата съюз със своята девственост. Наистина, принцесата беше по-смела от брат си, по-умна и по-уверена също така. Умът й беше по-бърз, маниерите й — по-изискани. Нищо не беше в състояние да я уплаши, дори Джофри. „Жените наистина са по-силните“. Мислеше не само за Мирцела, а и за майка й, както и за своята, за Кралицата на тръните, за хубавите, смъртно опасни Пясъчни змии на Червената пепелянка. И за принцеса Ариан Мартел, най-вече за нея.

— Няма да кажа, че не си права — отвърна дрезгаво.

— Няма? Не можеш! Мирцела е по-подходяща да управлява…

— Синът е преди дъщерята.

— Защо? Кой бог е направил да е така? Аз съм наследницата на баща си. Трябва ли да отстъпя правата си на братята си?

— Изкривяваш думите ми. Изобщо не съм казал… Дорн е друго. Седемте кралства никога не са имали управляваща кралица.

— Първият Визерис възнамерявал да го наследи Ренира, ще го отречеш ли? Но когато кралят легнал на смъртното си ложе, лорд-командирът на неговата Кралска гвардия решил да бъде друго.