Планетата на Шекспир

— Какво пише? — попита Никодим.

— Не съм сигурен — отвърна Хортън. — Трудно го разбирам.

Остави книгата настрана.

— Той говореше на книгата — обади се Хищника — с магическата си пръчица. Не ми каза нито веднъж какво и говори. И ти ли не можеш да ми кажеш?

Хортън поклати глава.

— А трябва да можеш — настоя Хищника. — Ти си човек като него. Каквото казва единият със знаците на пръчицата, другият трябва да го разбира.

— Проблемът е във времето — обясни Хортън. — Ние сме пътували най-малко хиляда години, за да стигнем дотук. Може би много повече от хиляда години. А за хиляда години или по-малко доста промени биха се извършили със символите, които оставят пишещите пръчици. Също така неговото изписване на символите не е от най-добрите. Писал е с трепереща ръка.

— Ще опиташ ли отново? Много съм любопитен да науча какво казва Шекспир, особено какво казва за мен.

— Ще се опитам пак — съгласи се Хортън.

Придърпа книгата отново пред себе си.

„… мъчителна смърт. Той демонстрира голяма привързаност към мен и така добре играе ролята си, че е необходимо значително аналитическо усилие, за да се разкрие истинското му отношение. За да се стигне до неговото разбиране, най-напред трябва да се научи що за същество е и да се запознае човек с произхода му и мотивацията му. Много време ми трябваше, за да разбера, че той наистина е такъв, какъвто изглежда и за какъвто гордо се представя — не просто месоядно, а истински хищник. Да убива за него е не само начин на живот, но страст и религия. И не единствено той, а цялата му цивилизация се основава на изкуството да убиваш. Малко по малко успях, подпомогнат от дълбокото разбиране, до което достигнах, живеейки с него, да сглобя историята на живота и миналото му. Ако го попитате, представям си, че ще ви отговори гордо, че произхожда от войнствена раса. Но това не е всичко. От гледна точка на неговата раса той е доста особено същество, според него самия може би легендарен герой — или най-малкото би станал легендарен герой. Неговата професия, както я разбирам (а аз съм сигурен, че разбирането ми е правилно), е да пътува от свят на свят и на всеки от тях да предизвиква и да убива най-опасния вид, развил се на планетата. По начин, напомнящ за легендарните северноамерикански индианци на Старата Земя, той брои символични победи над всеки противник, който е убил, и доколкото разбирам, сега той е най-големият победител в цялата история на неговата цивилизация и жадува да стане напълно заслужено шампион на всички времена, най-великият убиец измежду всичките. Какво ще спечели с това, не съм сигурен, но единствено може да се предполага — вероятно безсмъртие в паметта на расата, място във вечността на племенния пантеон…“

— Какво? — попита Хищника.

— Да?

— Сега книгата ти говори. Движиш си пръста от ред на ред.

— Нищо — отвърна Хортън. — Наистина нищо. Главно молитви и заклинания.

— Знаех си — извика Хищника. — Знаех си. Той казва, че моята магия е проклета глупост, а сам практикува своята. Не ме ли споменава? Сигурен ли си, че не ме споменава?

— Дотук не. Може би по-нататък.