— Този ваш Шекспир — каза Илейн, — изглежда, е бил философ, но доста съмнителен. Не се е обосновал никак добре.
— Бил е самотен, болен и изплашен човек — отвърна Хортън. — Писал е каквото му е дошло в главата, без да се съобразява с логиката или с това, дали е подходящо. Писал е за себе си. Никога не е мислил нито за миг, че някой друг ще чете един ден драсканиците му. Ако бе мислил така, вероятно би бил по-предпазлив при писането.
„Времето има определена миризма. Това може да не е нищо друго, освен моя приумица, но съм сигурен, че е така. Старото време би било кисело и мухлясало, а новото време, в началото на сътворението, трябва да е било сладко, опияняващо и пищно. Чудя се дали, докато събитията се движат към своя непредугадим край, нас не ни замърсява парливият мирис на древното време, не ни заплашва по същия начин и със същата участ, както старата Земя бе замърсена от бълването на фабричните комини и от отровата на противните газове. Дали смъртта на вселената не се причинява от замърсяването на времето, от натежаването на смрадта на старото време, докато никакъв живот не би могъл да съществува повече върху никое от телата, образуващи космоса, замърсяване, което може би разяжда самата същност на вселената до отвратителното и разлагане? Дали това разлагане ще попречи дотолкова на физическите процеси, извършващи се във вселената, че те ще престанат да действат и ще настъпи хаос? И ако това е така, какво ще донесе хаосът? Не е задължително края на вселената, защото хаосът сам по себе си е отрицание на всякаква физика и на всякаква химия, допускащ навярно нови невъобразими комбинации, които биха нарушили всички предишни норми, предизвикващ безпорядъчност и неточност, които биха направили възможни някои неща. отречени сега от науката като немислими.“
— И той продължава:
„Такава може да е била ситуацията — мислех първо да кажа по времето на, но това би било явно противоречие, — когато, преди вселената да се е зародила, не е имало нито време, нито пространство, нито каквито и да са отправни системи, за да се определи тази голяма маса на нещото, чакащо да избухне, така че да започне съществуването на нашата вселена. За човешкия разум, разбира се, е невъзможно да си представи ситуация, в която не е имало нито време, нито пространство, освен че всяко от тях потенциално е съществувало в това космическо яйце, самото то загадка, която никой не може да си представи зримо. И все пак с разума си човек знае, че такава ситуация е съществувала, ако научното ни мислене е било правилно. Обаче възниква въпросът: Ако не е имало нито време, нито пространство, в каква среда е съществувало космическото яйце?“