Планетата на Шекспир

— Предизвикателно — рече Никодим, — но това все още не ни дава информация, нищо, което имаме нужда да знаем. Този човек пише, сякаш е живял във вакуум. Би могъл да напише всички тези безсмислици, където и да е било. Само на места споменава планетата, като вмъква мръсни шеги по адрес на Хищника.

— Опитвал се е да забрави тази планета — каза Хортън, — опитвал се е да се вглъби в себе си, за да може да я пренебрегне. На практика е целял да създаде псевдо-свят, който да му даде нещо друго, различно от тази планета.

— По някаква причина — добави Илейн — се е безпокоял от замърсяването. Ето още нещо, което е писал по този въпрос:

„Възникването на разума, убеден съм, се стреми да наруши екологическото равновесие. На други светове разумът е най-големият замърсител. Природата изпада в безпорядък едва когато едно същество започне да управлява околната си среда. Докато не се случи това, съществува система от контролиращи и уравновесяващи действия, която работи по логически и разбираем начин. Разумът разрушава и променя контролиращите и уравновесяващите сили дори когато се опитва много старателно да ги остави както са били. Няма разум, който да може да живее в хармония с биосферата. Може да мисли и да претендира, че живее така, но неговата разумност му дава предимство, а винаги съществува подтик да се използва предимството за собствено облагодетелстване. Затова, макар разумът да е изключителен фактор за оцеляване, този фактор е с краткосрочно влияние и в действителност разумът се оказва най-големият разрушител.“

Тя прелисти страниците, като за момент се спираше на записките.

— Толкова е забавно да четеш на стария език — рече тя. — Не бях сигурна, че мога.

— Писанията на Шекспир не са от най-добрите — забеляза Хортън.

— Все пак стават за четене — възрази Илейн, — след като веднъж им свикнеш. Тук има нещо странно. Пише за часа на бога. Необичаен израз.

— Той е съвсем реален — отвърна Хортън. — Поне тук е реален. Трябваше да ти разкажа за него. Това е нещо, което се протяга към теб, хваща те и те прави уязвим. Освен Никодим. Той почти не реагира на това. Изглежда, че то произхожда отнякъде другаде, не от тази планета. Хищника казва, че според Шекспир идвало някъде отдалече в космоса. Какво пише за това?

— Явно е писал за него след като вече добре го е познавал — каза тя. — Ето какво пише: