Поглед в мрака

От уважение към Тадспар Събранието още не беше избрало нов говорител. Не че биха посочили Стенуолд. Не биха го избрали за говорител, но пък категорично бяха потвърдили омразната му титла на войнемайстор.

Все пак се усмихна с облекчение при тази мисъл. Нямаше никакво желание да оглавява Събранието, побиваха го тръпки от самата мисъл да обвърже съдбата си с цяла зала, пълна с дърлещи се търговци и преподаватели от Академията. Най-смешното беше, че делегатите се опасяваха той да не предяви претенции за този пост. Войнемайстор, от друга страна, беше длъжност, от която лесно можеше да се отърве след време. Приключеше ли веднъж с тези си задължения и ако още имаше Събрание, което да управлява един свободен Колегиум, краят на войнемайсторската му кариера лесно щеше да се уреди. И толкова по-добре.

В момента обаче отговорността тежеше много, а и комай нямаше с кого да я сподели.

Изправи се миг преди Ариана да влезе. Изражението й беше красноречиво само по себе си.

— Вече са тук?

— Виждат се от стените. Хората искат да дойдеш и да погледнеш. Да, знам, че това няма да промени нещата.

— Сигурно се надяват да съзра някакъв решителен недостатък в стратегията на осите само по това как си опъват палатките — промърмори Стенуолд. — Ако бях мравкороден тактик, може би точно това щях и да направя.

Предната нощ Ариана го беше попитала дали се чувства длъжен да остане тук. Знаеше отговора, но все пак го попита. Защото, казваше погледът й, още не е късно да заминат.

„И къде да отидем? Ако не я спрем тук, Империята ще ни настигне навсякъде.“

Излязоха от къщата на Тадспар. Ярко слънце заливаше улицата, а белите богаташки къщи сякаш светеха с отразена светлина.

Имаше много хора по улиците — стояха и пристъпяха от крак на крак, сякаш ги е повикал някой градски големец, а после сам не се е явил на срещата. Видяха го и Стенуолд разбра, че явно той ще трябва да влезе в ролята на големеца. Сочеха го и си говореха, че щом войнемайстор Трудан е тук, значи всичко ще се оправи. Такива думи прочете Стенуолд по устните им. А може да си говореха и друго — че той не е подходящ за поста си и че това ще обрече всички им на гибел. Или просто коментираха злъчно паякородното момиче, което беше толкова младо, че можеше да му е дъщеря. Като цяло, Стенуолд би предпочел коментарите да са от втория вид.

Завари Теорнис на крепостната стена. Паякородният още се мотаеше в Колегиум. Явно не бързаше да потегли към своите хора въпреки спорадичните доклади, които пристигаха за продължаващата обсада на Селдис. Благородник от главата до петите, Теорнис изглеждаше така, сякаш цял Колегиум му се е заклел във вярност, а войската, прииждаща по крайбрежния път, е излязла на парад в негова чест. Стенуолд искрено му завидя за самообладанието.

— Е, ножът стигна до кокала, види се — каза тихо Теорнис, така че единствен Стенуолд да го чуе. От другата му страна стояха няколко членове на Събранието, които се имаха за стратези, там беше и Паолесце Лиам, командирът на малкия отряд водни кончета.

Имперската армия, изглежда, не бързаше за никъде. Въздушни отряди кръжаха мързеливо и заемаха позиции, по-назад се виждаха автовозила и някакви големи животни в товарни впрягове. Тук-там бяха разпънати палатки, но и да имаше някакъв велик тактически замисъл в подредбата им, Стенуолд определено не го съзираше.

— Според докладите наброяват осемнайсет хиляди, без да се смятат робите — съобщи Теорнис. — Сражението при Фелиал им е посмачкало фасона, но нищо повече.

— Не знам защо още си тук — подхвърли Стенуолд. — Имаш свои си битки.

— Битката в крайна сметка е една — възрази Теорнис. — На всичкото отгоре кесианците явно са решили, че предвид настоящата ситуация, всички кораби от Паешките земи са тяхна законна плячка. Откровено казано, не виждам как ще се измъкна оттук в обозримо бъдеще.

— Войнемайстор — обади се един от делегатите, преподавател по инженерни науки в Академията, — осородните строят лагера си твърде близо. Ако заредим с по-леки снаряди, бихме могли да ги бомбардираме още сега. Само дайте заповед.

Стенуолд спря погледа си на войниците, които разпъваха усърдно палатките си пред Колегиум.

— Нека първо си свършат работата — предложи той. — Пък после, ако решим, ще имаме повече мишени за обстрел. Не виждам причина да им улесняваме живота.

— Вижте, неколцина идват насам. Парламентьори сигурно — посочи Ариана и Стенуолд видя група войници, тръгнали към портите на Колегиум.

— Не виждам какво толкова имаме да си кажем — отбеляза бавно Теорнис и небрежната му поза поизгуби за миг лустрото си.

Стенуолд сви рамене.

— Ние сме бръмбарородни и винаги предпочитаме първо да говорим, после да действаме. И да говорим простичко. Важно е да знаем как стоят нещата.