Поглед в мрака

Щраколъковете помогнаха, разбира се. Колегиумските войници, обучени-недообучени и пълни дебютанти в битка, стояха решително по протежение на крепостната стена, по покриви в града, и стреляха по спускащите се отвисоко нападатели. Всеки район и квартал си беше организирал собствени защитни отряди, но Академията беше в центъра на градската отбрана. Оръжията на Тото, по-далекобойни и точни от арбалетите, разбиха на пух и прах първите две въздушни атаки, ала следобед осородните удвоиха усилията си. Империята хвърли в битката четирийсет ортоптера и хелиоптера в добавка към безчетните си войници, и скоро къщите на Колегиум се озоваха под бомбите. В отговор Колегиум вдигна във въздуха собствените си летала заедно с тежките въздушни отряди и водните кончета на Паолесце.

„Триумфът на аеронавтиката“ беше заел позиция точно над Академията, превръщайки се в бастион на колегиумската противовъздушна отбрана. От високата си позиция, корабът стреляше по имперските ортоптери и обсадни машини, а десетки мъже, въоръжени с щраколъкове и арбалети за многократна стрелба, стреляха по леките въздушни отряди на осородните. Подсиленият с дървено скеле балон на кораба отбиваше с лекота както стрели, така и енергийни залпове. В края на първия ден от сраженията колегиумци се поздравиха, че не са отстъпили и една педя от земята си на врага.

На следващия ден генерал Тинан хвърли срещу града цялата мощ на своята армия. Включи в сражението оцелялата половина от артилерията си, а небето напълни с мъже, машини и петстотин гигантски ездитни оси. Тежката пехота потегли под прикритието им заедно с автоматизирани тарани и сонди. Конощипородните му занаятчии се хвърлиха към крепостните стени, вдигнали огромни щитове, които да ги пазят от защитническия обстрел. Водомеркородните от помощната войска нападнаха по бреговете на реката, проникнаха чак до сърцето на Колегиум, посяха там ужас и паника, палеха и убиваха където сварят.

Стенуолд пое командването на източната стена, където обстрелът беше най-тежък. Направи го не защото копнееше за слава, нито защото презираше опасността. Не, направи го, защото докато крещеше команди на защитниците, не беше нужно да мисли за нищо друго. Прекара деня с щраколък в ръка, с който не произведе нито един изстрел, но пък дирижираше стрелбата на петте хиляди опълченци по прииждащия враг. Хората му стреляха с щраколъковете си по пехотинците, чиито брони не осигуряваха никаква защита срещу малките снаряди; засипваха вражеските автовозила и обсадни машини с оловни гюлета и горящи стрели; хвърляха камъни и гранати по конощипородните занаятчии.

Към края на деня един от офицерите тръгна към него, като сочеше и викаше нещо. „Триумфът на аеронавтиката“ се движеше.

Това не влизаше в плана и капитанът на кораба го знаеше отлично, защото беше присъствал на военния съвет. Стенуолд гледаше безпомощно как гигантският брониран кораб се отдалечава от поста си над Академията.

— Чук и клещи — изохка мъжът до него. — Ама той пада.

„Триумфът на аеронавтиката“ гореше и губеше височина пред очите им. Онези от екипажа му, които можеха да летят, напускаха панически кораба, но повечето бяха бръмбарородни и за тях бягство нямаше. Капитанът беше един от тях и продължаваше да насочва дирижабъла в последния му полет.

Капитанът изведе кораба оттатък крепостните стени, над обсаждащата армия, а там го спусна ниско и възпламени заряда му от огнепрах.

Експлозията едва не събори Стенуолд от стената. Огромна част от войниците на Тинан нямаха неговия късмет, взривната вълна ги покоси като пшеница в буря, нацепи на трески обсадните им машини, разпиля автовозилата им и изобщо, в рамките на един миг, попиля сърцето на имперската армия.

В екливата тишина след експлозията осородните прекратиха атаката и се прибраха в лагера си.

20.

— Не те ли е страх, че мога да те убия? — попита Тисамон. Разкърши рамене и разгъна пробно острието на ръкавицата си. Пясъкът под краката му беше сменен наскоро. На броени крачки от него Улт се двоумеше пред рафт с оръжия. Накрая се спря на чифт мечове от Федерацията с къси остриета и тежка топка вместо ефес, която хем предпазваше ръката, хем беше оръжие сама по себе си.

— Ако ти беше затворник, а аз ти бях тъмничар, богомолке, щях да взема със себе си няколко стражари да ме вардят, ама и двамата знаем, че нещата стоят другояче. — Улт се обърна към него. Толкова рано сутринта, цели два часа преди най-ранобудните слуги да се надигнат от леглата си, малкият тренировъчен кръг беше изцяло на тяхно разположение. Оттатък факлите, които Улт беше разположил около подземната клетка, цареше мрак.

— А ако направя опит да избягам? — попита Тисамон без особен хъс.

— Не бързай да ме отписваш, богомолке, че току-виж съм те изненадал — отвърна Улт. — Макар че ако искаше да избягаш, вероятно би успял. Ама ти не искаш. — Разкърши се на свой ред. Тялото му беше покрито с плетеница от белези, част от които говореха за почти смъртоносни рани. Стойката с нищо не издаваше истинската му възраст.