Поглед в мрака

Стенуолд не знаеше да се диви ли на колегиумския отклик, или да се смее. Реакцията на съгражданите му притежаваше всички характеристики на действието на хора, които отчаяно се стараят да постъпват правилно, но нямат теоретичната, а още по-малко практическата подготовка за това. При навлизането си във въздушното пространство на града „Скокливата мома“ се сдоби с поредица от ухажори. Първи бяха група мухородни, които прелетяха край въздушния кораб, извърнаха поглед, когато Стенуолд им махна, а после бързо се отдалечиха извън обсега на въображаема атака откъм „Момата“. Само че характерното за расата им любопитство надделя и вместо да се върнат и да докладват на началниците си, те останаха във въздуха да зяпат. И понеже не се бяха върнали, следващата вълна на противовъздушната отбрана пристигна наострена за битка в лицето на десетина бронирани бръмбарородни, чиито механични крила пърхаха с непостижима за окото скорост, така тромавите иначе воини летяха със завидна бързина и изящество. Стенуолд веднага позна механичния дизайн — дело на Безрад Вѐлик, чиито еднопилотни ортоптери бяха допринесли немалко за оцеляването на Колегиум по време на векианската обсада. След като градът си стъпи на краката, местните занаятчии издириха няколкото оцелели машини на Вѐлик и оттогава усърдно подобряваха конструкцията и произвеждаха нови екземпляри.

Командирът на „тежкия въздушен отряд“ — както сам нарече хората си той — кацна на палубата с изтеглен меч в едната ръка и малък арбалет за многократна стрелба в другата. Адски страховит наглед и настръхнал по крайно нетипичен за расата си начин, бръмбарородният поиска да се легитимират. Йонс Аланмост — самият той родом от Колегиум — се ядоса, повиши тон и скоро двамата се разкрещяха така ожесточено, че пътниците в трюма излязоха да видят какво става. И понеже си бяха такива — че и на чужда земя отгоре на всичко, — излязоха на палубата въоръжени и готови за сблъсък. Ситуацията се нажежи до степен на дипломатически инцидент, когато десетината войници от новосъздадените тежки въздушни отряди на Колегиум се изправиха срещу трийсетина бойци от Федерацията с безспорното намерение да си премерят храбро силите. Именно тогава Стенуолд успя да се намеси и за щастие се оказа, че поне един от защитниците на Колегиум го познава по лице.

Покрай цялата тази каша, уви, никой не беше сварил да уведоми града какво става, така че Стенуолд едва бе съумял да усмири мъжете от тежкия въздушен отряд, когато нещо дълго застигна „Момата“ и я потопи в сянката си. Друг въздушен кораб, голям почти колкото „Небесен“, но чисто нов, излязъл пресен-пресен от леярните на Колегиум. По-късно Стенуолд разбра, че конструктивните планове на кораба близо десет години обикаляли из хелеронските фабрики и били отхвърляни навсякъде с аргумента, че никой здравомислещ човек не би поръчал да му изработят такова чудо. Накрая някакъв бежанец от Хелерон донесъл плановете в Колегиум и там най-сетне се намерили хора, които осъзнали какво имат насреща си.

Новият вид въздухоплавателно средство било наречено тежкоброниран кръстосвач, а първия кораб от новата серия кръстили „Триумф на аеронавтиката“. Името било съвсем заслужено, защото колегиумските химици трябвало да забъркат съвсем нова газова смес, която да държи тежката машина във въздуха. По същество корабът представляваше брониран дирижабъл — огромен, подсилен с дървено скеле балон и дълга тясна гондола отдолу със стоманена обшивка. От своето привилегировано място на мишена Стенуолд виждаше поне двайсетина отворени люка, от които стърчаха дулата на оловомети. Изглеждаше логично от долната страна на гондолата да има още толкова за пряк обстрел по наземен враг. Парапетът беше настръхнал от прикрепени арбалети и гвоздистрели за многократна стрелба. Корабът безспорно беше великолепен образец на инженерната и конструкторска мисъл, а фактът, че е създаден в Колегиум, изпълни Стенуолд едновременно с гордост и лоши предчувствия.

Междувременно командирът на въздушния отряд беше уведомил капитана на „Триумф“ за какво иде реч, а някой явно беше проявил съобразителността да прати мухороден куриер, който да съобщи на свой ред на градската управа да не изпращат още нещо. Така „Момата“ кацна на летището в компанията на цяла свита неочаквани ухажори.

Крепостните стени бяха налазени от артилерийски машини, а по целия път от летището до Амфиофоса Стенуолд и спътниците му се натъкваха на въоръжени отряди, така наречените търговски роти. Същият сой хора, които градът беше пратил в помощ на Сарн, сега бяха напъплили цял Колегиум и най-вече стените му.

Само на три пресечки от летището Ариана дотича да го посрещне — измъкна се така стремглаво от тълпата, че неколцина от водните кончета извадиха мечове да я спрат. Стенуолд я прегърна, забелязал изопнатото й лице.

— Не знаех — едва успя да изрече тя. — Новините бяха толкова лоши, че не знаех дали ще те видя някога пак.

Той я погледна в очите и изведнъж се сети за пророчествата на Инаспе Райм.