Читаем Поглед в мрака полностью

Преди да изчезне, Летриме го изгледа с най-дълбоко презрение.

21.

Картите изплющяха върху дървената дъска и Балкус изпсува, не за пръв път. Плиус се изкиска, пресегна се да ги събере и ги прибави към купчината пред себе си.

— Сигурно са ти били нужни дългогодишни упражнения, за да станеш толкова слаб играч, сарнианецо.

Балкус го изгледа ядосано. Цяла вечер губеше и най-много срещу този дебел мравкороден със синкава кожа.

— Раздай и не приказвай много — изръмжа той.

Плиус обърна още три карти върху дъската и играчите се смълчаха, всеки обмислящ следващия си ход. Проблемът с играта на лордове беше, че започнеш ли веднъж да печелиш, обикновено печелиш до края. Тази игра беше сравнително нова в Сарн, донесли я бяха мухородните и Балкус не я харесваше особено. Беше слаб играч поначало и затова предпочиташе игри, където късметът има по-голяма роля.

Третият играч, Паропс, вече беше свалил картите си и се мръщеше, подразнен от дърленето на другите двама. Картите бяха новост за него — от тримата единствено той беше водил нормален живот по мравешките стандарти, преди осородните да завладеят родния му Тарк. Мравкородните от един и същи град не играеха на карти помежду си, защото блъфирането беше противно на природата им, а когато се срещнеха с мравкородни от друг град, нямаха време за карти, защото бяха заети да се трепят едни други.

Настоящата игра правеше изключение, разбира се — беше христоматиен пример за онези дребни парченца история, които лесно и бързо потъват в забвение. В огромната си част армията, разпънала стан в околността, беше сарнианска, но тук, по този й фланг, изключенията изобилстваха. Тук беше Балкус със своите колегиумски доброволци, които огласяха целия лагер с пиянските си песни и говоренето на глас — немислимо! Тук беше Паропс с бледнокожите си таркианци, изгнаници, изгубили всичко и жадни за имперска кръв. Шансът им да зърнат отново родния дом беше нищожен — сега те бяха ренегати, на практика, ако не и по име, прогонени от своя окупиран град и тласнати към наемнически живот. Някои мравкородни сами избираха тази съдба, случваше се цели отряди да дезертират, но Паропс и хората му искрено тъгуваха по уседналия живот.

Тук бяха и ценийците, дошли от далечния си град по настояване на Плиус. Ценийците страняха от всички и нищо чудно, защото в техните карти тукашните земи фигурираха като враждебни територии. И те бяха мравкородни, но всичко в тях говореше за чужди, далечни земи, дори доспехите им — носеха люспести брони вместо характерните за равнинските мравки плетени ризници. Щитовете им бяха овални, а мечовете им завършваха със заострени куки. Щяха да изглеждат примитивни, ако не бяха страхотните им арбалети — тежки оръжия с макара и дълга манивела, които значително улесняваха презареждането. „Просто са различни“ — решил беше Балкус, а и Цен беше толкова далеч, че не представляваше заплаха за другите мравешки градове. Ценийците бяха останали встрани от политическото развитие на Равнините, живели бяха като отшелници на своя далечен Атолов бряг.

Тримата мравкородни командири бяха станали ако не приятели, то поне съюзници по неволя, единен фронт срещу потискащото еднообразие на сарнианците — двама външни и един вътрешен, който всячески се опитваше да остане външен. Правеха си компания и играеха игрите, които Плиус беше научил в чуждестранния квартал на Сарн. Мравкородните предпочитаха да общуват с равни на себе си, а покрай натрапените си командирски постове тримата нямаше с кого да общуват освен помежду си.

Походът на изток не беше от приятните. Живееха в постоянно напрежение и неизвестност, и с мисълта, че може да налетят на имперската армия по-рано от предвиденото, без друго предупреждение освен задъхания доклад на някой отмалял мухороден съгледвач. В резултат бяха изминали по-голямо разстояние от планираното, а осородните от своя страна, изглежда, не си даваха зор. Това уреждаше идеално сарнианците, които живееха с постоянния страх предстоящото сражение да не повтори Битката при релсите. Всеки спечелен ден даваше допълнително време на града им да подсили отбраната си.

„Артилерията“ — помисли си мрачно Балкус. За нея имаше грижата момчето на Стенуолд, разбира се, и Балкус всякак се опитваше да не мисли за младия федерален и неговата самоубийствена задача, ала ето че именно за него се сети сега.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вихри враждебные
Вихри враждебные

Мировая история пошла другим путем. Российская эскадра, вышедшая в конце 2012 года к берегам Сирии, оказалась в 1904 году неподалеку от Чемульпо, где в смертельную схватку с японской эскадрой вступили крейсер «Варяг» и канонерская лодка «Кореец». Моряки из XXI века вступили в схватку с противником на стороне своих предков. Это вмешательство и последующие за ним события послужили толчком не только к изменению хода Русско-японской войны, но и к изменению хода всей мировой истории. Япония была побеждена, а Британия унижена. Россия не присоединилась к англо-французскому союзу, а создала совместно с Германией Континентальный альянс. Не было ни позорного Портсмутского мира, ни Кровавого воскресенья. Эмигрант Владимир Ульянов и беглый ссыльнопоселенец Джугашвили вместе с новым царем Михаилом II строят новую Россию, еще не представляя – какая она будет. Но, как им кажется, в этом варианте истории не будет ни Первой мировой войны, ни Февральской, ни Октябрьской революций.

Александр Борисович Михайловский , Александр Петрович Харников , Далия Мейеровна Трускиновская , Ирина Николаевна Полянская

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Попаданцы / Фэнтези
Зараза
Зараза

Меня зовут Андрей Гагарин — позывной «Космос».Моя младшая сестра — журналистка, она верит в правду, сует нос в чужие дела и не знает, когда вовремя остановиться. Она пропала без вести во время командировки в Сьерра-Леоне, где в очередной раз вспыхнула какая-то эпидемия.Под видом помощника популярного блогера я пробрался на последний гуманитарный рейс МЧС, чтобы пройти путем сестры, найти ее и вернуть домой.Мне не привыкать участвовать в боевых спасательных операциях, а ковид или какая другая зараза меня не остановит, но я даже предположить не мог, что попаду в эпицентр самого настоящего зомбиапокалипсиса. А против меня будут не только зомби, но и обезумевшие мародеры, туземные колдуны и мощь огромной корпорации, скрывающей свои тайны.

Алексей Филиппов , Евгений Александрович Гарцевич , Наталья Александровна Пашова , Сергей Тютюнник , Софья Владимировна Рыбкина

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Постапокалипсис / Социально-психологическая фантастика / Современная проза