Поглед в мрака

А сражението предстоеше съвсем скоро. Лагерът на имперската армия вече се виждаше в далечината. Приказките и врявата на колегиумските войници звучаха по-силно и кресливо от нормалното, хората бяха изнервени от близостта на противника. Шеста и Седма имперска армия под командването на генерал Малкан, Крилатите фурии и Кошера с цялата си страховита мощ, бяха само на три мили пред тях. Преди слънцето да залезе, лагерът им се виждаше с просто око, а мухородните съгледвачи ги шпионираха с далекогледи. Малкан не правеше никакъв опит да скрие числеността на армията си, дори напротив, развяваше пред очите им цялата си военна мощ, която надвишаваше два и дори три пъти събраната от Сарн войска. Заранта щеше да е кръвопролитна.

Балкус стана.

— Не ми се играе повече — каза той. — Ще изляза да видя как са хората ми.

Един мравкороден командир не би си правил този излишен труд, разбира се, не би имало нужда. Паропс и Плиус нямаше нужда да го правят. Те бяха постоянно сред войниците си, умовете им — вплетени в мрежа, която беше опора за всеки поотделно и обвързваше всички им в едно цяло. При Балкус, уви, не беше така. Неговите хора бяха глухонеми, умовете им — самостоятелни и затворени, а в неговата глава като влудяващ звуков фон неизменно присъстваха гласовете на сарнианските войници.

Походът дотук не беше докрай лишен от светли моменти, смешни дори. Балкус никога нямаше да забрави как посред тържествено мълчаливия марш на мравкородните, една колегиумска жена подхвана песен с простичък ритъм, несмело и малко фалшиво дори, откъм редиците на неговите доброволци, които се влачеха кой както свари, неспособни нито да поддържат строя си, нито да вървят в крак. Още няколко гласа се присъединиха към нейния и скоро половината му войници припяваха думите, кой както ги е чул, успяха дори да нагодят крачките си към маршовия ритъм е бледо подобие на мълчаливите мравки.

Онази песен беше стоплила сърцето на Балкус. И не само по очевидните причини, а и заради дълбокия ужас, надигнал се в главата му, предаден и препредаван от всички сарнианци, които бяха дълбоко потресени от факта, че пишман-войниците от Колегиум са тръгнали на война, а вдигат врява и крещят някаква безсмислена и лишена от мелодия песен. Усетил мислите на своите сънародници, Балкус знаеше, че са скандализирани и отвратени, а това определено му стопляше сърцето.

А после войниците му подхванаха нова песен, чиито думи Балкус успя да различи:

Имах си аз ферма чудесна и спретната като картинка.

Стада си имах и нивички житни, овчици и въшчици листни.Ама дойде мъж със беличка тога, важен такъв и излъскан,изгледа ме строго и рече на Трудан войник да се пиша сегинка.

А Балкус се замисли какво ли би казал Стенуолд Трудан, ако можеше да я чуе, поразмисли и се смя от сърце.

Сега вървеше между лагерните огньове на хората си, спираше тук-там и поглеждаше към далечните съзвездия от огньовете на врага. Поне от нощна атака нямаше защо да се боят — осородните не се сражаваха нощем, за разлика от молецородните и богомолкородните, които Древната съобщност беше пратила в подкрепа на Сарн. Понечеха ли осородните да пратят войници под прикритието на нощта, бързо щяха да разберат, че такова прикритие не съществува. Всъщност имаше реална заплаха богомолкородните да нарушат изричните заповеди и да хукнат още тази нощ да избиват осоиди, толкова, колкото успеят да докопат. А това определено не влизаше в плана.

„Планът, прекрасният им, трижди проклет план!“ Планът беше дело на сарнианския цар, негов и на тъпите му тактици. „Спомагателната войска“, както сарнианците бяха започнали да наричат чуждестранните си съюзници, явно изобщо нямаше право на мнение. Бяха им разяснили плана и толкова.

„Поне няма да ни набутат най-отпред.“ От това най-много се беше страхувал, той и другите командири от спомагателната — че сарнианците ще погледнат на ненадеждните си чуждестранни приятели като на щит, който да обере стрелите и жилата на имперската армия. „Ако не друго, поне ще понесем справедлив дял от тежестта на сражението.“ Уви, Балкус знаеше кой ще понесе основния удар. Момчето на Стенуолд.

Някъде там, в мрака, сбирщина от бежанци и разбойници се готвеше за една на пръв поглед самоубийствена мисия. Поне на Балкус му изглеждаше такава, а той щеше да гледа отстрани.

— Сигурни ли сме, че ще ги хванем неподготвени? — попита Фалмес. — Защото без елемента на изненадата може здравата да загазим.

„Боя се, че ще загазим така или иначе“ — помисли си Салма, но не го каза на глас, защото Фалмес и сам го знаеше. Минасецът отбираше от войниклък и можеше да прецени какви са шансовете им за успех.