Поглед в мрака

Зад кавалерията идваше пехотата, на бегом. Сред пехотинците бяха сарнианските занаятчии, чиито експертни умения щяха да осигурят кулминацията на тазнощните фойерверки. Именно тяхната поява беше затвърдила решението на Салма. Тя означаваше, че Сарн няма да пожертва ненужно неговите хора като най-безболезнения начин да омаломощи врага. Бяха му пратили стотина опитни занаятчии, които едва ли щяха да преживеят нощта. Сарн му признаваше отговорностите на един истински тактик.

Зърна за миг осороден часови, застанал буквално на пътя му. Мъжът тъкмо извръщаше поглед от врявата в лагера — няколко палатки вече горяха, подпалени от хората на Чефре — само за да го спре върху страховитата картина на петстотин коне и други животни, които препускаха право насреща му. Крилете му се появиха веднага, но вече нищо не можеше да го спаси — Салма го прободе в гърдите с една от пиките си и тежестта на умиращото тяло изтръгна дръжката от ръката на водното конче. За щастие, хората на Салма бяха въоръжени до зъби, предимно благодарение на неволната имперска щедрост в лицето на всички осородни, които бяха заловили или убили през последните месеци. Повечето кавалеристи носеха пребоядисани имперски брони, въоръжени бяха и с по две-три пики освен със задължителните меч и арбалет. Самият Салма носеше къс лък на колана си, запънат и готов за стрелба. Настръхналият от пики клин вляво и вдясно от него се врязваше на скорост сред рехавата имперска охрана, поел право към сгъстяващите се редици на същинската вражеска армия, попълвани всяка секунда от мъже и по земя, и по въздух. Въздушните отряди на осородните напразно се мъчеха да организират смислен отпор срещу хаотичния ескадрон на Чефре, който се групираше във формации, а после се пръскаше отново без всякаква логика и последователност. Мухородните и молецородните на Чефре не бяха истински бойци, атаките им бяха по-скоро досадни, отколкото реално опасни за врага, но пък бяха толкова настоятелни, че осородните нямаше как да им обърнат гръб. Летците се опитваха да ги притиснат и свалят, но хората на Чефре не бяха редовни войници, обучени да се бият заедно. Всеки действаше сам за себе си, бяха враг, който трябва да бъде преследван и залавян поединично. Гонитба, която можеше да продължи до сутринта.

Вражеските редици настръхнаха от копия, забити дълбоко в земята да посрещнат атаката. Салма изстреля първата си стрела, но поне двайсетина от хората му го изпревариха с по-далекобойните си арбалети и щраколъкове. Сбиращият се враг веднага отвърна с енергийни залпове. Салма знаеше, че немалко от хората му падат покосени, но щом оцелелите още напредваха, щом още бяха в движение, значи имаха сили да продължат.

Най-добрите стрелци сред неговите кавалеристи бяха концентрирани около върха на клина и усилията им свалиха доста противници. Дали това щеше да се окаже достатъчно? Имаше само един начин да разбере. Салма прехвърли лъка си в другата ръка, тази, с която държеше юздите, извади нова пика и се стегна, оставил на коня си да избере най-подходящия момент за решителния скок, който да ги запрати насред вражеските редици, отчаян дует, въоръжен с тъпчещи копита, мушкаща пика и боен вик. Вражеско копие изсвистя край лицето му, сблъсъкът изтръгна пиката от ръката му, а после Салма се озова оттатък първата имперска редица, пробил фронта и последван от своите над четиристотин кавалеристи.

Изтегли меча си, масивно оръжие стършелородна направа с тежък връх, и го заразмахва слепешката вляво и вдясно от себе си, докато жребецът му препускаше диво напред. Хора попадаха под тежките копита на жребеца, други се опитваха трескаво да излетят, изгубили самообладание. Лица преминаваха скорострелно край Салма, времето му стигаше само за един удар по всяко, понякога уцелваше, друг път не, а после конят му го отнасяше нататък, все по-навътре в имперския лагер. Вражеските копия се накланяха и прекършваха, прекършваше се волята на осородните войници, сащисани от мащаба и бързината на кавалерийската атака. Копита ги тъпчеха безпощадно, мандибули кормеха и разкъсваха. По-задните редици се пръснаха още преди кавалерията да връхлети отгоре им, а онези, които не успяха да излетят, бяха прегазени за секунди.

А после, без никакво предупреждение или преход, мелето остана зад гърба на Салма и той се озова в широка просека между палатките. Единствените войници наоколо му бяха невъоръжени и по долни ризи, разбудени от врявата, те или излитаха трескаво във въздуха, или отскачаха назад в дива паника. През цялото това време бойците на Чефре бяха заети да бягат от летящите осородни и да бомбардират всячески имперския лагер отдолу.

В далечния край на лагера изтрещя гръмотевичен рев и само след миг цялата околност светна като по пладне, първо в ослепително бяло, после в червено. Салма стисна очи с надеждата, че конят му ще се оправи някак. Самият той нямаше представа какво е станало.