Поглед в мрака

— Нека народът ни види, че за нашите врагове няма пощада дори когато ни забавляват с уменията си. Погрижи се.

Императорът си тръгна, последван от пазителите, а Улт се загледа след тях, без да крие повече омразата си. И Тисамон осъзна, че човек като Улт, през чиито ръце всекидневно се излива животът на други като вода през сито, рано или късно се заразява от тяхната скръб. И когато стигне дотам, се изправя пред неизбежния избор — или да намрази нещастниците, които изпраща на смърт, или да намрази онези, които командват парада.

23.

Полковник Ган още беше губернатор на Сзар, но губернаторството му висеше на косъм. Повече от половината град беше затворен за неговите войски, защото трийсетина от иначе спретнатите сзариански улици бяха барикадирани, и то не как да е, а със заварени метални пръти, забити здраво в земята. Тези барикади не бяха пречка за летящите имперски отряди, разбира се, но вече бяха повредили непоправимо няколко от гарнизонните автовозила. Пчелородните открай време бяха талантливи занаятчии.

Градът беше разделен на две. Неколкостотин осородни войници и три пъти повече местни бяха паднали жертва на стълкновенията при барикадите. Междувременно пчелородните бяха овладели две от оръжейните фабрики, които повече от десетилетие изработваха редовни доставки за имперските армии. Носеха имперски брони, пребоядисани в керемидено, въоръжили се бяха с копия, мечове, арбалети, тук-там и с по-модерни оръжия, а на някои от барикадите бяха докарали балисти. Пчелородните се сражаваха без фанфари и излишна врява, но с решимост, която изглеждаше неизчерпаема. Вчера например трийсетина от хората на Ган притиснаха трима местни в импровизирано укритие и ги призоваха да се предадат. Само че пчелородните не се предадоха, защото същата сляпа отдаденост, която беше държала сзарианци в послушно подчинение, докато старата им царица беше пленница на Империята, сега подклаждаше неподчинението им по волята на новата царица Макзех.

„Мога да ги пречупя — обичаше да си мисли Ган, — ако имах повече войска, отдавна да съм ги пречупил.“ Само че пчелородните се биеха с някаква студена ярост. Не бяха родени бойци като неговата раса, но проливаха реки от кръв за всяка педя земя. Притиснати в ъгъла, те се сражаваха като бесни и превръщаха всяка имперска атака, дори онези, които вещаеха сигурен успех — в истинска кланица, нелепо скъпа откъм загуби в жива сила и време.

„А да не забравяме и проблема с помощновойсковия полковник.“ През последната десетница животът на Ган се беше превърнал в истински кошмар — командването му беше отнето, хората му бяха наплашени, предлаганите от него стратегии бяха посрещани с присмех, и всичко това заради онзи нахален полуроден негодник. „Отдавна трябваше да се разпоредя. Да го арестуват и да го набият с камшик. Да изчезне мръсникът.“ Само че заповедта, довела Дрефос в Сзар, беше подписана от самия император. Дрефос не криеше колко се дразни, задето са го пратили тук, Ган му отвръщаше със същото. Но появата на помощновойсковия полковник беше факт и Ган, волю-неволю, трябваше да отстъпи и да гледа безпомощно как хората на натрапника си присвояват гарнизонни помещения, впрягат войниците му на работа, навикват ги и тормозят инженерите му. Самият Ган бързо се превръщаше в отшелник насред собствения си град. Всеки път, когато издадеше заповед, откриваше, че Дрефос вече е разпоредил друго. И какво изобщо правеше този тип? Понеже не беше занаятчия, Ган не можеше да разбере каква е целта на заниманията му. Вместо да мобилизира войници за нападение срещу барикадите, както би постъпил Ган, Дрефос сглобяваше някакви големи машини.

В очите на Тото въпросните машини приличаха на оловомети, но по-леки, с по-дълга цев и с цял куп допълнителни механизми, които да подобрят максимално контрола върху прицелването и силата на изстрелите. Вместо заряди с огнепрах, новите машини разчитаха на вградени парни котли за по-меко възпламеняване на мунициите. До всяка от тях беше издигната висока наблюдателна платформа, която осигуряваше на инженерите по-добър изглед към града и подпомагаше изчисляването на по-точни траектории. Целта беше снарядите да прелетят във висока дъга над улиците и да паднат навътре в контролираните от бунтовниците квартали. Край платформите бяха наредени контейнери с веществото, което беше убило войниците — веществото, изобретено от бръмбарородните близнаци и тласнало ги към самоубийство със своята смъртоносна ефикасност. Покрай участието си в сглобяването на машините Тото беше видял достатъчно, за да придобие ясна представа за естеството на плана. Верен на заявените си цели, Дрефос беше издигнал войната на ново равнище.