Поглед в мрака

Само че новите машини не бяха предназначени за това сражение. Дрефос се беше надявал да ги използва срещу Сарн или срещу сарнианската армия, ако тя допуснеше глупостта да излезе за полева битка. Сега, притиснат от изричните заповеди на императора, Дрефос внесе някои промени в конструкцията на машините си, за да ги пригоди към новата задача. Повечето работа беше свършил сам и с почти неприлична скорост, пришпорван от желанието си да се върне там, където смяташе, че му е мястото — на фронтовата линия.

Сзарианската съпротива беше разчела неколкодневната пауза като временно прекратяване на бойните действия и използваше това време да мобилизира и въоръжава още хора. Според последните доклади на съгледвачите, все повече пчелородни захвърляли откраднатите имперски оръжия и доспехи и се връщали към традиционното си въоръжение — прясно боядисани с керемидени ивици нагръдници и шлемове, както и тежките пазителски доспехи от застъпващи се стоманени плочки. Част от тези пазителски доспехи бяха събирали прах по тавани и мазета през последните петнайсет години, изчаквайки търпеливо — също като собствениците си — някой да ги призове за битка, други бяха изработени във фабриките през последните седмици. Пчелородните преоткриваха своето наследство.

Прекратяване на бойните действия обаче нямаше. Дрефос просто изчакваше вятърът да смени посоката си. От няколко дни вятърът духаше към имперските войски и довяваше скърцането и дрънченето откъм бунтовните квартали на града. Машините бездействаха в очакване времето да се промени. Едва ли щяха да чакат още дълго.

Мисълта какво ще последва, смени ли се веднъж вятърът, смразяваше Тото. Опитваше се да осмисли последствията, но напразно. В Сзар имаше стотици хиляди пчелородни. Доскоро градът беше един от основните промишлени центрове на Империята. Императорът се беше засегнал лично от бунта на Сзар и явно беше решил смазването му да послужи за назидание.

За назидание можеше и да не послужи, мислеше си Тото, но със сигурност щеше да послужи като образец — образец за това как ще се водят войните оттук насетне, образец с подписа на Дрефос. Дрефос беше изобретил война, която нямаше нужда от войници, а само от занаятчии; машините му скоро щяха да обрекат многохилядните армии на забвение. Самата представа за войната щеше да се промени. Завоеванията щяха да се превърнат в опустошения, атаките — в масова смърт. Градове щяха да се превръщат в гробища, обработваемата земя — в пущинак. Случилото се в Сзар щеше да шокира света. А след като шокът отмине, всеки занаятчия, всяка военна сила, всеки мравешки град-държава щеше да тръгне по същия път, да копира изобретението на Дрефос или да създаде нещо свое на същия принцип, защото липсата на такова оръжие в арсенала на който и да било град го обричаше на поробване или смърт. Не ставаше въпрос за подобряване на стара идея като при щраколъка, който на практика беше доусъвършенстване на арбалета, той пък на копието, а копието — на хвърления камък. Не, това беше принципно нов начин за водене на война.

Тото седеше в ъгъла на една от работилниците — беше си отделил там свое място, където да работи на спокойствие — и нанасяше поправки в чертежите на новия си щраколък. Правеше го повече по навик, отколкото с ентусиазъм, измъчван от усещането, че новият модел ще е морално остарял още преди да са готови прототипите му. Войната поемаше по път, който Тото не можеше да разбере.

Касзаат през повечето време я държаха под наблюдение. Не по заповед на Дрефос, а на полковник Ган, който не можеше да приеме, че тя е вярна на своя началник, а не е шпионин на разбунтувалите се сзарианци. Тото знаеше, че Ган я подозира с право, и се радваше, че самият той минава за достатъчно лоялен, дотолкова, че шпионите да стоят настрана, когато Касзаат е при него.

Очаквал бе, че Касзаат ще се опита да го вербува за личния си малък бунт, но когато бяха заедно, тя не споменаваше нито за новите машини, нито за отровата, нито за Дрефос. Тото нямаше представа на какво се дължи мълчанието й — дали защото още не беше решила какъв да бъде следващият й ход, или просто защото му нямаше доверие.

„Не ме интересува какво ще пише в учебниците по история“ — повтаряше си Дрефос.

Ала това не беше съвсем вярно, защото въпреки желанието си, той така и не бе успял да се откъсне докрай от обикновените човешки чувства.

Помощновойскови полковник Дариандрефос стоеше на една от наблюдателните платформи и гледаше към града, към малките едноетажни къщи и многобройните фабрики, работилници, леярни. Свечеряваше се бързо, но по всичко личеше, че призори ще задуха силен вятър по посока на бунтовническите квартали. Сбъднеха ли се прогнозите, на заранта неговите нови машини щяха да направят своя дебют.