Поглед в мрака

Талрик примигна и стрелна с поглед едрия мъж. „Генерал Бруган?“ Значи Рекеф наистина се готвеше да го разпарчетоса, така ли? Но коя беше жената в такъв случай? И къде беше генерал Максин?

— Кариерата ви е крайно интересна — отбеляза тя. — Бихте ли ни припомнили, генерале?

Бруган се взираше студено в Талрик, като занаятчия, който оглежда повреден механизъм.

— Активно участие в потушаването на съпротивата след превземането на Мина. Препоръчан за Рекеф от майор Ултер, по-късно губернатор на същия град. Работа във вражеския тил по време на Дванайсетгодишната война. По-късно внедряване и разработване на агентурна мрежа в Равнините с център в Хелерон. Планът за удар срещу Колегиум по релсовия път.

Усмивката на жената режеше като бръснач.

— Онова май не е минало много добре, нали така?

„Надхитриха ме. Армията не ми осигури нужната подкрепа. Главният ми агент ме предаде.“

— Да — отвърна простичко Талрик.

„Ако ще ме изтезават, нека е заради собствените ми провали. Няма да умра, обвинявайки друг за грешките си.“

— Същото важи и за векианската кампания — добави мрачно генерал Бруган.

„За онази операция отговаряше майор Даклан, копеле такова.“ Потръпна вътрешно, спомнил си как острието на Даклан го пронизва.

— Да, кампанията, след която сте минали в нелегалност, разбрах — отбеляза жената. Изражението й подсказваше, че е запозната с всички подробности и че не ще му позволи да използва нито една от тях в своя защита. Явно нямаше смисъл да подхваща старата песен — „вие първи ме предадохте“. Беше самата истина, но нямаше да промени нищо, така че защо да се хаби?

— Колегиум, Джерез, а после се появявате в Мина и убивате генерал Рейнер. След което се предавате на армията и бивате транспортиран до столицата. Защо, Талрик? Кажете ми защо.

— Бихте ли уточнили. Няма единна причина за всичките ми действия.

— Сложен човек сте вие. — От доброто й настроение не беше останала и следа. — Добре, нека уточним тогава. Защо уби генерала, Талрик?

Дойдоха му наум десетина насмешливи отговора, но той ги отхвърли веднага. „Като ще ме убиват, нека е заради истината. Нека ме изтезават, нека ме пречупят, нека накрая открият онова, с което са започнали.“

— Той ми обърна гръб. Позволи на политическите си противници да ми издадат смъртна присъда и да я приведат в изпълнение — отговори Талрик. — Винаги съм служил вярно на Империята. Не винаги съм постигал успех, вярно, но не заради лични интереси или немарливост. А той ми обърна гръб. Не ме защити. А после, когато ме задържаха в Мина, реши, че може с един жест да заличи всичко това. Върна ми чина и поста, каза, че имал нужда от мен, но не за да служа на Империята, а заради собствените му политически игрички. — Сам се изненада от прилива на силни емоции, избликнал внезапно сега, когато обличаше в думи преживяното. — И знаете ли какво? Ядосах се. Толкова неща бях направил за него с мисълта, че ги правя за Империята. Водите, които бях размътил, децата, които бях убил, приятелите, които бях предал… за интересите на Империята ли е било, или за личните интереси на Рейнер? Никога няма да разбера. Осъзнах обаче, че добруването на Империята и амбициите на генерала вече не са едно и също. А той си седеше там, сякаш нищо не се е случило, готов да ме прати на поредната мисия. Само че аз се ядосах. И го убих. Както би направил всеки друг на мое място. Рейнер беше изключително дразнещ човек.

Устата на генерал Бруган потрепна само веднъж.

— Убих и полковник Латвок — добави Талрик, сякаш това по незнайни причини беше смекчаващо вината обстоятелство.

Жената махна небрежно с ръка, осъждайки Латвок на забвение.

— И сериозно очакваш да повярваме, че си направил всичко това за Империята?

— Изобщо не очаквам да повярвате — каза той. — Но това не го прави по-малко вярно.

— Доста самомнително от твоя страна. За Империята? Повечето хора биха били доволни да правят едно или друго за командващия си офицер, за своя генерал, заради личния си интерес, за императора дори. Империята обаче е твърде широко и тежко понятие, на което човек да подчинява действията си.

— И точно заради това си струва да й служи човек — подчерта Талрик. Очевидната искреност в думите и тона му изненада дори самия него.

Жената се изправи, без да отделя поглед от лицето му.

Той сви рамене.

— Какво искате от мен? И защо просто не си го вземете? Не ви знам коя сте, но така или иначе не съм в състояние да ви спра.

— Ще трябва да си помисля какво искам от теб — каза тя и излезе спокойно от малката стая. Стражите го върнаха обратно в клетката и едва по-късно на Талрик му хрумна една крайно екзотична идея относно самоличността на тайнствената жена.