Поглед в мрака

С вътрешния си взор, който беше по-остър и силен от истинското му зрение, Дрефос виждаше как ще се случи всичко — пълните с отрова под високо налягане контейнери ще бъдат изстреляни прецизно във високи дъги, а местните ще гледат небето и ще се питат какво ли става. В началото. А после контейнерите ще паднат, ударът ще пропука обшивките им и нагнетеното съдържание ще излезе на свобода.

След пристигането на Дрефос полковник Ган и неговите хора бяха прекратили опитите си да пробият вражеския фронт. Типично за пчелородните, бунтовниците се окопаха и подсилиха барикадите, все неща от отбранителен характер. Те бяха простички, работливи и кротки хора, силни в единството си, но слаби в почти всичко останало. Това беше причината да не налазят по целия свят. Сега чакаха пристигането на имперското подкрепление, което, според мълвата, наброявало десет хиляди войници от столичния гарнизон. Дрефос знаеше, че въпросната войска е била пренасочена, за да удържи ситуацията в Мина, където, пак според слуховете, нещата не отивали на добре.

„Нека минасци чуят новините от Сзар, пък тогава да вдигат революция — мислеше си той, но идеята незнайно защо го притесняваше. — Това е война, която се води единствено по политически причини. А аз предпочитам да е обратното.“

Контейнерите щяха да се пропукат при удара и тежкият газ щеше да плъзне из града. Благоприятният вятър щеше да предпази осородните от натравяне, но в обгазените райони нищо нямаше да спре проникването на химикала — нито затворени врати и прозорци, нито мазета. Смъртта щеше да настъпи сравнително бързо, но в страшни мъки. Проникнал в белите дробове, газът втечняваше тъканта им и жертвите умираха, удавени в собствените си течности. Бръмбарородните близнаци бяха забележителни изобретатели в областта на алхимията и Дрефос бе имал късмета да ги привлече на работа при себе си.

Вече бяха мъртви, разбира се. Разочароваха го дълбоко с това свое решение. Не го беше очаквал от тях, но пък той открай време забравяше да включи в сметките си глупавата човешка чувствителност. Мощен фактор, уви, който по правило обезсилваше разума. А и стигнеше ли се до търсене на виновниците, не техните имена щяха да фигурират в учебниците по история.

Пчелородните сигурно щяха да потърсят убежище под земята, още повече че къщите им бяха вкопани надълбоко и имаха по няколко подземни нива. Това нямаше да им помогне, защото газът беше по-тежък от въздуха. Щеше да проникне под всеки праг и през всяка цепнатина, а дори да успееха да се запечатат толкова здраво, че да спрат отровата, щяха да се задушат в собствената си смрад, защото там, където газът не стигаше, не стигаше и въздух. Полковник Ган вече беше планирал да прати войници след газовата атака, които да елиминират остатъчната съпротива. Представата му за предстоящите събития беше толкова изначално погрешна, че Дрефос не си направи труда да го просветли. Предупреди го само, че навсякъде, където газът се застои — на по-ниските места, в мазетата и в тунелите, — концентрацията му ще остане опасно висока в продължение на десетници.

— А аз как ще управлявам града, тогава! — възроптал беше полковникът. Дрефос му обърна гръб. След газовата атака нямаше да има град, който Ган да управлява. По всичко личеше, че заедно със Сзар ще погинат и кариерите на доста хора. Дори самият император, по чиято заповед Дрефос се беше включил в потушаването на бунта, нямаше представа какъв звяр е пуснал на свобода.

Дрефос беше създал защитни маски, които да филтрират в известна степен отровните съставки на газа. Маски имаше само за неговите хора, но дори и с тях съществуваше реална опасност да се разболеят, ако вятърът се обърнеше. Ала поне щяха да оцелеят. Същото не важеше за Ган и войниците от гарнизона. Скоро цялата Империя щеше да научи името Дариандрефос. След месец-два славата му — на герой или на престъпник — щеше да се разпростре до Федерацията, до Равнините, и отвъд. За Дрефос нямаше значение дали ще го мислят за герой или за престъпник, стига славата му да е заслужена.

След утрешния ден светът щеше да запомни Дрефос с едно. Не като гениален занаятчия, създател на машини, вестител на прогреса, нито като човек, който налива вода в мелницата на войната. Щяха да го знаят като човека, който уби Сзар. Щяха да останат слепи за техническите постижения, залегнали в основата на деянието, а щяха да го сочат като касапина, като търгаша на смърт. Империята, която му беше осигурила ресурсите и свободата да действа, щеше да го превърне в изкупителна жертва, във фокус на всеобщо презрение и омраза. О, осородните щяха да го задържат при себе си, да му намират работа, но светът никога нямаше да узнае истината, към която се беше стремил Дрефос през цялото време, неговата идеология, неговия етичен кодекс. Каквото и да произведеше оттук насетне, било то философия или технология, щеше да е опетнено от репутацията му на масов убиец.