Поглед в мрака

— Един от хората ми е мъртъв — чу тя гласа на скорпионородния. — Допреди минута бях изправен пред избор — дали да изпълня молбата ти, или да те продам. Сега няма нужда да избирам. Щото приятелчето ти, дето изчезна, току-що реши вместо мен.

— Той е беглец! — извика безпомощно Че към обувките и върха на бастуна му. — Помислил е, че ще го предадеш на властите!

— Да бе, тъй ще да е — изсмя се Хокиак. — Знам, че Талрик е от Рекеф, моме. И преди съм чувал името му. Глупаво беше да го споменаваш, но пък сигурно си отскоро в занаята и още не знаеш кое как се прави.

— Какви ги приказваш? Просто исках да се срещна с Кимене.

— И ще се срещнеш — увери я той. — Грилис, как си, приятелю?

— Бил съм и по-добре. — Паякородният се хвана за касата на вратата и се надигна с мъка, като притискаше с една ръка тила си.

— Прати съобщение на червенофлагците — нареди Хокиак. — Кажи им, че сме им хванали едно пиленце, дето пее на осите. А ти, моме, скоро ще откриеш, че има и по-страшни неща от стаята с машинките, повярвай ми.

Едно необяснимо събитие беше довело Тиниса дотук.

Отначало новините за баща й бяха повече от оскъдни. Не че Тисамон криеше следите си, просто пътуваше толкова бързо, че не оставяше диря. Накрая, след като на два пъти се наложи да пролее чужда кръв, за да уварди своята, попадна на някакви черноборсаджии. В една крайречна таверна в Колегиум се заприказва със стар полуроден, наследник на бръмбарска и мравешка кръв. Дали случайно не е виждал богомолкороден, който да отговаря на това и това описание? Оказа се, че е виждал, при това не другаде, а в същата тази таверна, където въпросният богомолкороден се договарял с някакъв търговец, който тръгвал със стока за Хелерон и си търсел охрана.

Хелерон? Съвсем на място, като си помислиш. Къде беше отишъл Тисамон предния път, за да забрави миналото си? В Хелерон, разбира се, където хората рядко задаваха неудобни въпроси. Как не се беше сетила по-рано.

Сега й оставаше да се придвижи до Хелерон и Тиниса реши да повтори бащината си стратегия. Въпреки войната, или точно заради нея, между окупирания бръмбарски град и неговия свободен побратим течеше редовна, ако не и дотам законна търговия. Което подсети Тиниса за Мина и за стария скорпионороден Хокиак, който беше казал, че осородните не били прекомерно строги към черния пазар в окупираните градове.

Бързо си осигури транспорт в лицето на бръмбаророден контрабандист на име Артели Пътешир, който си изкарваше прехраната с помощта на малък въздушен кораб и разнообразния му товар от дребни артикули за черния пазар. Имаше си един мухороден помощник за управлението на кораба, но искаше да наеме и охрана, а Тиниса лесно пребори другите двама кандидати за работата.

Неприятностите ги застигнаха на два дни път до Хелерон. Времето беше лошо, силен вятър ги отклони на изток, а балонът и гондолата на малкия кораб скърцаха зловещо. Междувременно Тиниса беше стигнала до извода, че Пътешир е човек, чиито самоувереност и оптимизъм далеч надвишават способностите му, а богатият му опит в занаята, с който той не пропускаше да се похвали, е силно преувеличен.

Малко по-късно ги заловиха осородните. Стана доста внезапно. Един фикс се появи откъм слънцето, повъртя се презрително наоколо им и хвърли Пътешир в тотално объркване. Миг по-късно въздухът се напълни с осоиди, които хвърчаха между въжетата на кораба и кацаха на палубата с извадени мечове. Пътешир прояви мъдростта да не окаже никаква съпротива.

Накараха го да приземи кораба, а долу, оказа се, ги чакаха още осородни. Всичко на всичко бяха десетина, пратени да патрулират Копринения път от Тарк до Хелерон с летящата си машина във въздуха и с един питомен паяк, натоварен с раници и бутилки вода, по земята. Тиниса вече прехвърляше наум възможностите. Едва ли би могла да ги избие всичките, но можеше да отстрани достатъчно, за да избяга. Само че оцелелите щяха да литнат по петите й и да я замерят с жила, а и фиксът, който едва ли се беше отдалечил много, също беше величина в уравнението.

Пътешир мънкаше уплашено, неспособен да обясни кои са и що дирят тук. За разлика от него Тиниса запази самообладание в достатъчна степен, за да съзре алчната искрица в очите на патрулния командир. Наложи се да сръга няколко пъти Пътешир, докато той схване намека. Накрая контрабандистът дръпна командира настрани и му предложи дарение за военната кампания на императора. За щастие, сред другите неща в трюма на кораба имаше и машинно рязани диаманти от колегиумските работилници, които получиха радушно посрещане.

И точно тогава се случи необяснимото. Тиниса погледна към командира на имперския патрул и чу думи в главата си. Гласът, който ги изрече, изобщо не приличаше на нормален глас. Съставен беше от шепот и шумолене на опадали листа, и от мрак между дървета, всичко това натикано в пролуките между човешките думи, за да оформи краткото изречение: „Иди с него“.

Тя се стресна така изведнъж и без видима причина, че осородният я погледна подозрително изпод вежди.

— Какво? — попита той. — Тази каква е, от екипажа или пътничка?