Поглед в мрака

Картоиграчите тръгнаха към тях. Че видя, че са извадили ножове, и скочи от стола си. Едва когато обградиха масата им, със закъснение съобрази, че мнимите картоиграчи всъщност са телохранителите на Хокиак. Ръката й беше стигнала едва на половината път до дръжката на меча, откри тя и се почувства адски глупаво, адски объркана и в пълно неведение какво става. Талрик все така седеше на стола си, облегнат назад, но Че го познаваше достатъчно и знаеше, че е напрегнат като струна, готов било да ритне масата в лицето на Хокиак, било да изпържи някого от телохранителите му с Изкуството си.

— Какво става, Хокиак? — попита тя. — Ти?… — Усети как светът се накланя под краката й. — Служиш на осородните?

Хокиак се разсмя на въпроса от сърце, макар и неблагозвучно.

— Служа, викаш? Я земи да седнеш, моме, и чуй какво има да ти каже старият Хокиак.

— Сядай — изсъска Талрик и тя се подчини несъзнателно.

— Тъй значи — заговори уморено Хокиак, — малката племенница на Стен е пораснала, види се? Върнала се е в града и иска да поднови познанството си със своите стари дружки от съпротивата. И хич не й пука, че осите са тук и като нищо ще я тикнат обратно в стаята с машинките си? Мда, не й пука. — Помълча малко, зает да дъвче мундщука на лулата си. — И човек почва да се пита чий го дири девойчето тука в компанията на осороден помагач. Отговорът изглежда комай прекалено очевиден, нали? Лишен от всякаква елегантност, но пък времената са такива — сурови. Теб те помня, него — не. А и ти няма да си първата, дето е излязла от стаята за разпити с променен мироглед. Говори се, че имперските разпитвачи си разбират от работата.

Че го зяпаше объркано.

— За какво говориш?

— Казва, че според него си сменила боята — вметна услужливо Талрик, не без известно задоволство в гласа. — Че не ти вярва.

— Какво? Но аз съм племенницата на Стенуолд…

— И самият Стенуолд би ти казал, че за мен туй не е достатъчно… Ох, забравих, че той не знае за малкото отклонение от маршрута ти.

Че премести поглед от скорпионородния към охранителите му.

— Но… какво да направя, за да ми повярваш?

Хокиак сви рамене.

— Не си прави труда, щото е без значение дали ти вярвам. Аз съм прост търговец, все пак. Въпросът е на кого да ви изтъргувам.

— Значи изведнъж се превърнахме в стока за продан, така ли? — попита го Талрик.

Хокиак му отвърна с широка усмивка.

— Е, човек трябва да си изкарва някак прехраната.

Че усети как напрежението у Талрик се покачва рязко и побърза да каже:

— Ами, продай ни на съпротивата. Няма проблем. Кимене ме познава. Нека просто говоря с нея.

— Че… — започна Талрик, но тя поклати глава и продължи. — Ще отида невъоръжена. Не ми пука. Виж, аз не работя за осородните, Талрик — също. Той е ренегат.

Хокиак присви очи.

— Талрик? Това име не го чувам за пръв път.

Талрик изпсува и прекатури с ритник масата.

Свари всички неподготвени, Че включително. Кръглият плот на масата отскочи, събори Хокиак с все стола му и цапардоса двама от биячите. Светлина изригна от дланта на осородния и най-близкостоящият мъж отхвръкна във въздуха, после се срина на пода с димяща дупка в гърдите. Талрик прескочи прекатурената маса, разперил криле. Мухородният охранител на Хокиак метна нож по него, но Талрик стреля в същото време. Жилото принуди мухородния да се свие инстинктивно, движението измести мерника му и вместо да прободе Талрик в окото, острието без дръжка само забърса скалпа му. Друг понечи да спре Талрик и получи лакът в лицето. Само с един скок осородният беше преполовил разстоянието до вратата.

Че посегна за меча си. Чувстваше се ужасно бавна и тромава. Минасецът до нея пръв извади оръжие от ножницата си и замахна да я намушка, но беше прекалено близо. Върхът на меча му само остърга кожената й занаятчийска куртка, Че политна назад, протегна инстинктивно ръка, сграбчи портупея на минасеца, повлече го и той падна отгоре й. Мечът му издрънча на пода и острието се скърши на две.

Талрик не я изчака, а продължи да си пробива път към вратата, водеща към претъпкания със стока дюкян, където Хокиак въртеше по-законосъобразната част от бизнеса си. Вратата се отвори, преди да е стигнал до нея, и Талрик видя на прага й стар паякороден, който тъкмо изваждаше кинжал от кания на колана си. Понеже нямаше време за нов изстрел, Талрик връхлетя отгоре му с рамото напред и го избута с цялата инерция на крилете си. Миг по-късно вече беше в дюкяна, а в следващия изчезна през парадния вход.

— Жива! — викаше Хокиак. — Хванете я жива, проклети да сте!

Че избута от себе си полузашеметения минасец, надигна се, но той я хвана за глезена и отново я събори на пода. Тя залази на лакти и колене, но не беше изминала много, когато Хокиак я фрасна силно с бастуна си по главата. Че извика, строполи се по хълбок, после телохранителят притисна лицето й към дъските, изтегли меча й от ножницата и го хвърли настрани.

— Предател! — изкрещя тя, като се бореше ожесточено, но и съвсем безполезно. Бастунът на Хокиак отново се появи в полезрението й.