Поглед в мрака

„Имперски капан, тогава?“ Двамата с Чисис бяха огледали добре периметъра около дюкяна на скорпионородния. Имаха набито око за засади и нищо чудно, предвид че самите те от години залагаха такива. И да имаше осородни войници, готови да нахлуят по сигнал в дюкяна на Хокиак, Кимене не видя никакъв знак за присъствието им. Нещо повече, знаеше, че Хокиак има свои собствени съгледвачи, както и че алчните осородни, които прибягваха до услугите му за внос на контрабандни стоки, имаха грижата да го предупреждават навреме за данъчните проверки и обиски, планирани от властите. А съществуваше и алтернативата, крайно невероятна макар, Талрик да е точно такъв, какъвто твърдеше Че — полезен човек, с когото Кимене да си поприказва.

„Само че нещо все пак не е наред. Не е капан сякаш, а промяна, която е засегнала целия ми град.“

За разлика от своите хора, Кимене щеше да познае Талрик. Затова трябваше да иде лично. Чисис настояваше да подпалят магазията с все Хокиак и Талрик в нея, но Кимене държеше да се види с осородния и да говори с него.

— Той уби Дебелака, не забравяй — изтъкна тя.

— Но не заради нас — контрира той и беше прав, разбира се.

— Влизаме — реши Кимене.

Чисис изсъска от безсилие, но накрая все пак кимна. Отношенията им бяха сложни, имало бе моменти на остро противоборство помежду тях, а Чисис и досега приемаше заповедите й с неохота. Едва след залавянето й той беше осъзнал колко е важна Кимене за града.

Завариха Талрик да играе на зарове с един от хората на Хокиак. Старият скорпионороден кръжеше зад бара в задната стаичка, където в момента бяха само той, помощниците му и Талрик. Чисис влезе пръв, все така прикрил късия меч в диплите на наметалото си, и огледа подозрително лицата на присъстващите. Хората на Хокиак, половин дузина на брой, му отвърнаха със същата бдителност.

Но когато в стаята пристъпи Кимене, нещо в тях се промени осезаемо. Повечето бяха местни хора и макар да се бяха врекли повече на златото и по-малко на родния си град, нея познаваха. И когато Кимене свали качулката си — Минаската дева, красива и сурова едновременно, — демонстративната им арогантност прерасна в нещо далеч по-почтително.

— Бая се позабави — изсумтя Хокиак и закуцука към тях, неподвластен на чара й. Откъм другата страна на игралната маса Талрик срещна погледа на Че.

— Каква игричка играеш, старче? — попита вместо поздрав Кимене. — Пишеш, че бил твой затворник.

— Никъде няма да ходи — каза Хокиак. — Колкото до игричките, да те питам теб. Вятъра навън чу ли го? Все едно се надига пясъчна буря, така звучи. Това чу ли го?

— Какво се е променило, Хокиак?

— Той ще ти каже — изкиска се скорпионородният. — Грилис, докъде стигнахте?

Гласът на паякородният му партньор долетя откъм дюкяна отпред:

— Всичко ценно е прибрано в сандъци. Момчетата вече го изнасят.

— Отиваш ли някъде? — удиви се Кимене. Старецът отвърна на въпроса й с похотлива усмивка. Кимене се пресегна, сграбчи го за яката и я усука около врата му. Хората му се размърдаха, но неуверено и без да предприемат нищо конкретно. За всички присъстващи стана ясно, че няма да я нападнат дори за да защитят работодателя си.

— Този град е като буре с огнепрах, дето си плаче да му драснеш клечката — заяви преспокойно Хокиак, сякаш Кимене не го стискаше за гърлото. — Както сама знаеш, аз си имам вземане-даване с всякакви хора. Въртя търговийка и с вас, и с осите, и с всички. Няма значение кой е насреща ми, стига бизнесът да върви. Виждам какво се задава, а плячкаджии да ми тършуват в стоката не ща. Просто взимам предпазни мерки, това е.

— Какво е станало? — попита тя. — И защо сега?

Талрик се изправи иззад масата.

— Помня те — каза той. — От двореца. Ти беше затворничка на Ултер.

Кимене кимна.

— А ти си неговият екзекутор — отбеляза тя и видя, че думите й го нараниха, макар че той се постара да го скрие. — Направи ми голяма услуга тогава, майор Талрик. Аз също те помня.

Хокиак се изкиска, издърпа яката си от пръстите й и закуцука обратно към бара.

— Явно нищо не си чула — изсумтя той.

— Слушам те, Талрик. — Кимене тръгна към него. Хвана Че за китката на минаване и я дръпна след себе си. — Тази тук твърди, че си станал предател, че си обърнал гръб на своите. Не го вярвам.

— Това е философски въпрос — изтъкна Талрик с бегла усмивка. — Аз все още вярвам, че съм добър имперски офицер. Само че Империята май вече не е такава, каквато би трябвало да бъде.

Кимене изви иронично устни.

— И какво?

На предната врата на дюкяна внезапно се потропа силно. Хората на Хокиак наскачаха, някои грабнаха арбалети, други изтеглиха мечове от ножниците си. Дългият нож на Чисис проблесна под светлината на лампата. След миг Грилис се появи на прага между магазията и задната стаичка.

— Нейните ли са или Империята? — попита напрегнато Хокиак.

— Империята! — съобщи Грилис. — Цели два отряда. — Хлътна обратно през прага под трясъка на цепещо се дърво. Осородните разбиваха входната врата. Старият скорпионороден се облегна упорито на бастуна си и проточи врат напред.