Поглед в мрака

— Разбира се — мълвеше скромно Хокиак. — Ще сме по-тихи от водата и по-ниски от тревата, нямайте грижа, лейтенант.

Лейтенантът плъзна подозрително поглед по хората в стаята.

— От твоите ли са, всичките? Гарантираш ли за тях? — попита той.

Хокиак махна със сакатата си ръка, онази със счупената щипка, и обхвана с жест Че, Кимене и ескорта й, загръщайки ги с анонимността на собствените си намусени телохранители.

— Като моя плът и кръв са, лейтенанте.

Това беше неговият символичен начин да покаже, че накрая все пак е взел страна. Повече от това никой не можеше да очаква.

18.

— Обмислих предложението ви, генерале — оповести император Алвдан Втори, разплул се на трона в центъра на залата. Последният от съветниците му, бавният стар Гегевей, тъкмо излизаше с провлечена стъпка.

— Ваше императорско величество — каза безстрастно Максин. Лицето на императора не издаваше нищо, Алвдан дори не гледаше към него, и генералът взе да прехвърля трескаво наум възможностите. Въпросното „предложение“ можеше да се отнася само за едно — бъдещето на Рекеф.

— Пратих да доведат генерал Бруган. Разбрах, че той още е в столицата.

Така беше, и проточилият се престой на Бруган в Капитас започваше да тревожи Максин. Бруган беше образец на лоялен и изпълнителен войник. Постиженията му в източните територии на Империята бяха многобройни, действията му бяха ефикасни, а отношението му към всичките му успехи — скромно. Никакви фанфари. Генералът бе потушавал немалко бунтове, внедрил беше агентурни мрежи в немалко градове, но дейността му се отнасяше до далечните провинции и новините за успехите му не стигаха далеч. Сега обаче беше тук, в столицата, и Максин го наблюдаваше под лупа, нищо че Бруган, изглежда, се занимаваше само със скучни, всекидневни неща. Максин по природа не беше доверчив човек.

— Пратих писмо и на генерал Рейнер — добави Алвдан. Сега вече императорът наблюдаваше зорко Максин, сякаш се надяваше да пробие изражението му на учтив интерес.

— Ваше императорско величество?

— В писмото го питам дали има някаква възражения срещу предложената от теб реорганизация — продължи меко Алвдан. — Той още не ми е отговорил.

— Не съм изненадан, ваше величество. — „Защото е мъртъв, мъртъв, мъртъв.“ Максин вярваше, че всички важни новини стигат първо до него и едва след това до императора. Така де, нали именно негова беше задачата да държи трона в течение на събитията. Рейнер беше мъртъв и имаше известен шанс Алвдан още да не е научил за смъртта му. Непредвиденият му убиец беше в ръцете на агентите и вече пътуваше към Капитас. „Трябва да съм му благодарен на онзи нещастник. Орден трябва да му дам.“ Вместо това извършителят, благословен да е, щеше да бъде екзекутиран публично, както се полага на убиец, посегнал на един имперски генерал. Противното би било опасен прецедент.

— Мога ли да попитам — заговори предпазливо той — до какво решение сте стигнали?

Алвдан го удостои със студена усмивка.

— Пропуснахте почетното обръщение сякаш, генерале.

— Ваше императорско величество.

— Не ме мисли за глупак, Максин. Знам какви ги вършиш. Империята е пълна със заговорници и всеки преследва личните си цели. Нещо, от което аз бих могъл да се възползвам, разбира се. Все пак съм императорът и въпреки повсеместното коварство на поданиците ми, всичките им усилия в крайна сметка служат за доброто на Империята, не мислиш ли?

— Разбира се, ваше величество — потвърди Максин, като наблюдаваше внимателно императора. Алвдан беше в добро настроение, а това по правило вещаеше неприятности.

— Ти се постара всякак да подложиш крак на Рейнер. — Алвдан го прикова с поглед, в който нямаше и следа от прежното добросърдечие. Дори стойката му се беше променила изведнъж — седеше на трона си като строг император, благоволил да удостои с вниманието си обикновен поданик. — Намираме мълчанието му за лоша поличба, но само времето ще покаже. Колкото до Бруган, него пък се постара да държиш далеч от столицата и от нашия поглед. Знай обаче, че постиженията му не са останали незабелязани. Той винаги е бил добър и верен поданик, качества още по-значими заради разстоянието.

Максин усети, че е разтворил инстинктивно длани — жест, който при човек от друга раса би се равнявал на стиснати юмруци. В момента Алвдан го гледаше толкова студено и безразлично, че Максин очакваше всеки момент императорът да повика стражите и да го предаде на техните грижи.

А после императорът се усмихна и разсея убийственото напрежение.

— Империята награждава всеки, който й служи усърдно. Същото прави и императорът в частност. Не мисли, че съм забравил кой ми спести тревогите в лицето на бунтовните ми братя и сестри… А, генерал Бруган.

Максин се обърна и видя по-младия си колега да се приближава и да коленичи пред трона.

— Изправете се, генерале. Надяваме се, че престоят ви в Капитас е бил приятен, да?

— Така е, ваше императорско величество.

— Подготвили сме една прокламация, която трябва да чуете, генерале, отнася се и за Рекеф и неговата структура.