Поглед в мрака

Бруган и за миг не погледна към Максин, вместо това впери очи в някаква точка току пред императорския трон.

— Стигнахме до извода, че нашият баща е сгрешил — заяви Алвдан, очевидно наслаждавайки се на всяка дума. — Трима мъже, които се борят кой да чертае бъдещето на Рекеф? Не, по този въпрос нашият баща е сгрешил. Само един човек трябва да води Рекеф в борбата с нашите врагове.

Бруган все така чакаше безмълвно и безизразно.

— Следователно решихме да назначим генерал Максин за главнокомандващ на целия Рекеф. Понеже не е редно да понижаваме вас и генерал Рейнер, преценихме за по-уместно да повишим него в чин върховен генерал, втори по ранг в Империята след самия мен. Вярвам, че нямате възражения срещу нашата воля.

Максин наблюдаваше другия генерал, впрегнал докрай изострения си усет на агентурен шеф с дългогодишен опит. Не долови негодувание, нито гняв, но… работата беше там, че не долови нищо

. Бруган не се възпротиви на императорския декрет, не пролича да се е обидил. А това изглеждаше неестествено. Вярно, Бруган се славеше като лоялен и изпълнителен войник, но да посрещне без никаква емоция понижението си, защото именно за това ставаше въпрос… Имаше още нещо тук, нещо, което беше убягнало от вниманието на Максин. А за човек на неговия пост и с неговото занятие тази мисъл беше особено неприятна.

— Ще се съобразя напълно със заповедите на ваше величество — отвърна простичко Бруган, а после хвърли кос поглед към Максин, съвсем за кратко и все така безизразно.

— Свободен сте, генерале. След тържествата по повод годишнината от нашата коронация можете да се върнете към делата си в източните територии.

— Разбира се, ваше императорско величество. — Бруган се поклони отново, завъртя се на пета и излезе без бавене от залата.

— Ти безспорно си даваш сметка защо правим това — каза императорът на Максин. — Разцеплението в Рекеф отслабва всички ни. Давам командването на теб, защото, след като се постара да докараш нещата дотук, кому другиго да го дам?

Максин се поотпусна малко, след като императорът отново мина на „ти“.

— Ваше императорско величество — обади се той за всеки случай.

— Нека те предупредя обаче — продължи Алвдан. — Искам да стегнеш юздите. В стремежа си да постигнеш своето, ти позволи нещата да стигнат твърде далеч. Сзар въстана, а чувам, че в Мина също назрява бунт. Искам да пратиш войски там, в Мина, достатъчно войски да смажат съпротивата, та ако ще целият град да пламне. Тоест, ако още имат желание да се бунтуват, след като видят какво е сполетяло Сзар. Искам да ги смажеш, Максин, да ги натикаш вдън земя, при това бързо. Трябва да съсредоточим всичките си ресурси в кампанията срещу Равнините. Изпитвам нужда да разширя границите на Империята.

— Да, ваше величество.

Алвдан присви очи.

— И ми доведи комарородния. Писна ми от вечното му протакане. Искам да знам кога

.

— Казах му, че ще проведем ритуала след тържествата по случай коронацията — обясни Уктебри и махна с ръка. — Искаше да го направим публично и аз му обясних защо това не би било подходящо.

— И защо? — поинтересува се Седа.

Уктебри се усмихна лукаво от дълбините на качулката си.

— Причината, която изтъкнах пред негово величество, беше, че хората му едва ли ще приемат с охота владетел, когото са видели да участва в изкуствата, които аз упражнявам. Истинската причина е друга, а именно, че нашите планове ще дадат плод по-рано и с предоволен публичен отзвук.

— По време на самите тържества за коронацията.

— Именно. — Комарородният събра върховете на костеливите си пръсти. — Жизнено важно е да уцелим подходящия момент, а имам да свърша още неща, ако искаме да успеем. Кой да предположи, че само за три поколения Империята ще изгради една толкова сложна политическа система. Сигурно ще се съгласите с мен, генерале?

Третият конспиратор в покоите на Седа изгледа стареца с търпелива ненавист. Генерал Бруган презираше Уктебри, защото беше роб и шарлатанин, и не криеше чувствата си. Не разбираше нищо от мистериозните ритуали, за които говореше комарородният, знаеше само, че се равняват на държавна измяна. С тази измяна той беше обвързал съдбата си, защото Седа го беше подмамила. Търпеше дивотиите на комарородния, защото знаеше, че Седа има нужда от машинациите му, за да триумфира над брат си. А че Бруган би направил всичко по силите си да види сметката на мъртвешката твар след това, не подлежеше на съмнение. Също толкова очевидно бе, че Уктебри не даваше пет пари за тази неизречена заплаха.

— Генерале — обърна се Седа към Бруган. — Надявам се, че не изпитвате колебания. — Всъщност със сигурност знаеше, че Бруган не се е усъмнил и за миг. С източници като Уктебри и Гегевей, Седа знаеше доста неща напоследък, както от нормално, така и от не толкова нормално естество. Предпочиташе обаче Бруган сам да стига до решенията си. Това намаляваше риска генералът да се отметне от поетите ангажименти.