Поглед в мрака

— Виж ти, лейтенант Парсер, стари ми друже! — чуха те вика на Грилис, звънтящ от фалшива жизнерадост. — Достатъчно беше да почукате…

— Махни се от пътя ми, Грилис — прекъсна го безцеремонно осороден глас.

— Виж бе, човек, просто кажи какво ти трябва и аз…

— Тук сме да претърсим дюкяна, старче. Нищо лично. Претърсваме навсякъде. Без изключения. Кротувай си и няма да пострадаш, ясно?

— Какво си направил? — прошепна Кимене, приковала с поглед Талрик.

— Убих полковник Латвок — отвърна той. — Убих генерал Рейнер и ви поднесох на тепсия безценната ви революция. Да ви е сладко.

В стаята изведнъж нахлуха осородни с изтеглени мечове и протегнати в готовност длани. Кимене вдигна бързо качулката си.

Талрик преброи двайсетина войници. Не беше претърсване по сигнал, а чисто наказателна операция. Заради стореното от него отряди като този щяха да разбиват врати из целия град.

— Спрете, лейтенант! — извика отсечено той. Воден от автоматичния рефлекс на войник, свикнал да се подчинява на заповеди, офицерът вдигна ръка да спре подчинените си.

— Кой сте вие? — попита той. Може да беше млад, но не беше глупак. — Ако сте военен, защо не сте в униформа?

— Какви са заповедите ви, лейтенант? — попита го Талрик. — Какви са новините от двореца?

— Прибираме всички известни бунтовници, които открием — докладва инстинктивно офицерът, после добави: — И не отговаряме на въпроси, зададени от непознат! — Талрик долови силното нервно напрежение на лейтенанта, знак, че новината се е разчула из гарнизона въпреки несъмнените усилия на старшите офицери да я потулят.

Талрик погледна към Че, после към Кимене. „Е, попаднали са на точното място, макар че още не го знаят. Първостепенен равнински шпионин и водачът на съпротивата. В Рекеф биха дали банкет.“ Погледна към Хокиак и разбра, че старият скорпионороден си мисли за същото.

„А аз бих могъл с една дума да обезглавя съпротивата и да затвърдя окончателно имперското присъствие в Мина“ — помисли си Талрик. Оголени мечове имаше и от двете страни, но осородните имаха числено превъзходство, а откъм магазията се чуваше тропот на още войнишки ботуши.

Той кимна на Хокиак. И същевременно даде знак на Че. В същия миг хората на Хокиак се струпаха от двете му страни.

— Талрик? — откликна Че почти едновременно с лейтенанта, който нареди на хората си:

— Арестувайте ги всичките. И претърсете мястото основно.

— Аз съм човекът, който ви трябва — обяви спокойно Талрик.

— О, така ли? И защо? — учуди се лейтенантът.

— Защото аз убих губернатора.

Всички застинаха, до последния човек. Новината явно беше стигнала и до обикновените редници в гарнизона. Сега го зяпаха като хипнотизирани и в един кратък миг на особена яснота Талрик искрено се развесели от разнопосочните чувства, разкривили лицата им. Бедните, стараеха се да изобразят искрена омраза заради стореното от него, но ясно си личеше, че приживе Латвок не е успял да спечели нито обичта, нито уважението им.

— Я го повторете — бавно изрече офицерът.

— Лейтенанте — поде меко Хокиак, — вие ме познавате. Добре ме познавате. Аз и Империята се погаждаме, един вид. Нали? Хич не ви трябва да претърсвате дюкяна ми, щото тука държа разни нещица, дето не е… добре да бъдат намирани, нали така?

Лейтенантът местеше поглед между него и Талрик.

— Тоз тип го примамих тук и тъкмо щях да ви пратя вест да дойдете и да го приберете — продължи скорпионородният. — Ваш е, хайде, взимайте си го. Пък аз и моите хора да си гледаме кротко бизнеса, става ли?

Ако се съдеше по замисления му поглед, лейтенант Парсер познаваше отблизо бизнеса на Хокиак, същото, изглежда, важеше и за неколцина от хората му, които бяха проявили видим интерес към казаното от стария контрабандист.

— Нещо друго за признаване? — попита Парсер, вперил поглед в Талрик.

— Убийството на губернатора не ви ли стига? — подхвърли Талрик.

— Проявявате забележително лекомислие за човек, който скоро ще умре.

Талрик усети как Че се напряга до него. „Не се хаби за мен, глупаво момиче. И определено не прави глупости тук и сега.“

— Вие няма да ме убиете, лейтенант. Правите впечатление на умен човек. В Капитас има един генерал, Максин, който би оценил по достойнство вестта, че съм убил Рейнер и неговата питомна бълха Латвок.

Лейтенантът беше добър офицер и имаше усет за собственото си политическо бъдеще, дори в този момент.

— Арестувайте го — нареди той.

— Талрик… — извиси глас Че.

— Тихо. — Талрик сведе поглед към нея и сложи ръка на бузата й. „Ах, ти, непохватно бръмбарско момиче, досега десет пъти трябваше да си гушнала букета.“ Ала ето я тук, жива и здрава. И Талрик си призна, макар дълбоко в себе си да го знаеше отдавна, че я харесва. „Онзи неин завеян молецороден е голям късметлия.“ Преди да е реагирала, Талрик се наведе и я целуна. Видя как очите й се разширяват. Определено беше шокирана, но не се отдръпна. А после войниците го хванаха.

— А ти си налягай парцалите — казваше лейтенантът на Хокиак. — Защото, ако ме пратят отново тук със заповед да подпаля тая дупка, ще го направя.