Покварено сърце

Давах си сметка как изглеждам, докато куцуках през имението на Луси два месеца след като бях простреляна с харпун. Бях отслабнала и отдавна трябваше да отида на фризьор. Бях бавна и водех война с инерцията и гравитацията. Не можех да заглуша гласа на Кари в ума си, а не исках да го чувам. Усетих пронизваща болка и изведнъж кипнах от гняв.

— Зле ли ти е? — Луси ме гледаше внимателно.

— Добре съм. — Вдигнах очи към хеликоптера, поех си дълбоко дъх и отново бях спокойна. — Просто се опитвам да проумея какво става.

— Защо си тук? Как разбра, че трябва да дойдеш?

— Нали й изпрати спешно съобщение — каза Марино. — Как иначе да знаем?

— Нямам представа за какво говорите.

— Знаеш. — Рейбаните му се взряха в нея. — Ти ни даде да разберем, че имаш някакъв спешен случай, и ние си зарязахме работата. Буквално оставихме проклетия труп на пода.

— Не точно — уточних.

— Какво? — Луси изглеждаше искрено изненадана и объркана.

— Получих съобщение на телефона си — обясних. — От твоя спешен номер.

— Не съм го пратила аз. Може би са били те. — Имаше предвид ФБР.

— Как?

— Казвам ти — не съм аз. Пазиш ли съобщението? И затова реши да цъфнеш изневиделица тук с ван на съдебна медицина? — Не ни вярваше. — Защо, по дяволите, сте тук?

— Нека се съсредоточим върху това защо те са тук. — И кимнах нагоре към хеликоптера.

— Бентън — обвини го пак тя. — Дошла си, защото той ти е подсказал.

— Не. Кълна се. — Спрях се да си почина. — Бентън не е подсказвал нищо на никой от двама ни. И няма нищо общо с причината, поради която реших да се втурна насам, Луси.

— Какво си направила? — Марино винаги се държи така, сякаш всички са виновни.

— Не съм сигурна защо са тук — отвърна Луси. — Не съм сигурна в нищо, освен че тази сутрин имах подозрения, че нещо се готви.

— На какво се основаваха? — попита Марино.

— Имаше някой в имението.

— Кой?

— Не го видях. Камерите не са заснели нищо. Но сензорите за движение се включиха.

— Може да е било някое животинче. — Тръгнах отново, много бавно.

— Не. Хем нямаше нищо, хем имаше. Освен това някой влиза в компютъра ми. Вече от седмица. Мисля, че можем да се сетим кой.

— Нека позная. Като имам предвид кой е дошъл на неочаквано посещение. — Марино изобщо не криеше колко много мрази ФБР.

— Програми се отварят и затварят сами или се зареждат прекалено дълго — каза Луси. — Курсорът се мести, без да го докосвам. Освен това компютърът ми е станал бавен и онзи ден отказа да работи. Не че е проблем. Имам копия на всичко. Всичко важно е криптирано. Сигурно са те. Те изобщо не пипат елегантно.

— Нещо да е изтекло или да е повредено? — попитах. — Каквото и да е?

— На пръв поглед — не. Създаден е неразрешен потребителски профил от някой доста способен, но не и гениален. Гледам всички тези необичайни влизания и излизания и пратените мейли и се опитвам да разбера какво иска този хакер или хакери. Не е много сложна атака, иначе нямаше да разбера за нея преди да е станало прекалено късно.

— И си сигурна, че е ФБР? — попита Марино. — Имам предвид, че е логично, след като са дошли със заповед за обиск.

— Не мога да кажа със сигурност кой ми е влизал в компютъра. Но вероятно са те или някой свързан с тях. ФБР често ползва външни сървъри, когато разследва киберпрестъпления. Предполагаемо киберпрестъпление е извинението им да надничат където си искат. Например, ако имат причина да подозират, че пера пари или посещавам сайтове с детско порно, такива работи. Така че ако са те, ще кажат, че са ме разследвали за нещо напълно измислено, само и само да си оправдаят шпионирането.

— Ами моят център? — Питах за най-лошия сценарий. — Там безопасно ли е? Има ли възможност да се проникне в компютрите ни?

Луси бе системен администратор и компютърен консултант на Криминологичния център. Програмираше всичко. Преглеждаше всички електронни устройства и бази данни, които се предаваха като доказателства. Тя беше едновременно стената пред най-чувствителната информация, свързана с всяка смърт в региона, но също така и най-слабото звено на системата.

Ако погрешният човек преодолееше защитите й, щеше да е истинска катастрофа. Някои разследвания можеха да бъдат компрометирани още преди да стигнат до съда. Можеха да отпаднат обвинения. Да се променят присъди. Хиляди убийци, изнасилвачи, наркодилъри и крадци можеха да бъдат освободени от затвора в Масачузетс и на други места.

— Защо така внезапно са проявили интерес точно сега? — попитах. — Ако приемем, че са ФБР.

— Започна след като се върнах от Бермудите — каза тя.

— Какво си направила, мамка му? — поиска да знае Марино с обичайния си такт.

— Нищо — отвърна тя. — Но те са решени да изфабрикуват достоверно обвинение.

— Какво обвинение?