Покварено сърце

— Някакво — каза тя. — Каквото и да е. Няма да се изненадам, ако вече са събрали съдебни заседатели, даже можете да сте сигурни в това. Аз поне съм. Федералните имат отвратителния навик да нахлуват някъде след като вече са събрали съдебни заседатели, които да повдигнат обвинение. Те не строят обвиненията си върху доказателства. Те приспособяват доказателствата към обвинението, което са решили да повдигнат, дори то да е фалшиво. Дори да е лъжа. Знаеш ли колко рядко съдебните заседатели отказват да повдигнат обвинение? В по-малко от един процент от случаите. Те се стараят да угодят на прокурора. Чуват само едната страна на историята.

— Къде можем да поговорим? — Не исках да продължаваме този разговор на алеята.

— Не могат да ни чуят. Току-що изключих звука на тази лампа, и на тази, както и на онази до нея. — Тя посочи близките лампи. — Но нека отидем на едно място, където няма да се налага да се притесняваме. Личният ми Бермудски триъгълник. Внезапно ще им изчезнем от полезрението.

Агентите, които претърсваха къщата, ни следяха през охранителните камери. Усетих прилив на раздразнение. Битката на Луси с федералните бе стара като войните в Близкия изток. Това бе мерене на сила, сблъсък, който продължаваше толкова дълго, че не бях сигурна дали някой помни как бе започнал. Тя бе може би един от най-брилянтните агенти, който те бяха наемали някога, и когато по-късно я уволниха, се предполагаше, че с това ще се приключи. Но не стана така. Никога нямаше да приключи.

— Хайде — каза тя.

12.

Крачехме през зелена трева, осеяна с кървавочервени макове, златисти слънчогледи, бели маргаритки, оранжеви туберози и лилави богородички. Сякаш вървях през картина на Моне. След сенчеста горичка от смърчове се озовахме в низина, която не бях виждала никога. Приличаше на място за медитация или църква на открито с каменни пейки и заградено с речни камъни езерце с течаща вода. Не виждах къщата, нито алеята оттук, нямаше нищо друго освен ширналата се поляна с цветята и дърветата и непрестанното бумтене на хеликоптера.

Луси седна на един камък, а аз избрах каменна пейка със слънчеви петна от проникващите през дряна лъчи. Грубите твърди повърхности не бяха най-предпочитаните от мен напоследък. Седнах много внимателно, за да не ме заболи повече.

— Това винаги ли го е имало? — попитах. Светлината заигра по лицето ми, когато вятърът подухна клоните. — Защото никога не съм го виждала.

— Отскоро е — каза Луси и аз не попитах от колко скоро.

Предполагах, че е от средата на юни. Когато за малко не умрях. Огледах се и не видях никакви камери. Каменната градина се охраняваше от още една скулптура на дракон: беше по-малък и смешен, излегнал се върху огромно парче розов кварц. Червените му гранатови очи се взираха право в мен. Марино седна на пейката срещу мен, като смени няколко пъти позата си.

— Мамка му — каза той. — Ние да не сме пещерни хора? Какво им е на дървените пейки и столовете с възглавници? Да си се замисляла? — Беше потен и раздразнено отпъждаше с ръка мушичките и си проверяваше чорапите за кърлежи. — Боже! Да не си забравила да напръскаш тук? — Тъмните му очила се обърнаха към Луси. — Проклетите комари са навсякъде!

— Използвам чеснов спрей, безопасен за хора и домашни любимци. Комарите го мразят.

— Сериозно ли? Тези обаче трябва да са шибани италиански комари. Защото явно го обожават. — Той удари някакво насекомо.

— Стероиди, холестерол, едри хора, които отделят повече въглероден двуокис от останалите — каза Луси. — Освен това много се потиш. И да си окачиш венец от чесън на врата, сигурно няма да ти помогне.

— Какво искат от ФБР? — Вдигнах очи към хеликоптера, който бе надвиснал на триста метра от нас. — Какво точно? Трябва да разберем, докато имаме няколко минути да говорим насаме.

— Първата им спирка бе оръжейната ми — отвърна тя. — Засега са опаковали всичките ми пушки и автомати.

Внезапно в ума ми отново се появи Кари. Видях я в стаята от общежитието с MP5K, преметнат през врата. Попитах Луси:

— Стори ли ти се, че се интересуват от някое оръжие по-специално?

— Не.

— Сигурно търсят нещо определено.

— Всичко, което притежавам, е законно и няма нищо общо със стрелбите на Медноглавата змия — каза Луси, — които те много добре знаят, че са извършени с оръжие с прецизно прицелване от яхтата на Боб Росадо. Потвърдиха, че това е било оръжието, още преди два месеца. Тогава защо продължават да ровят? Ако трябва да търсят някого, това е скапаният му син, малкото лайно Трой. Той е на свобода. Кари е на свобода. Сигурно е последният й Клайд, докато тя се прави на Бони. И къде са ФБР? Тук, в моя имот. Това е тормоз. Не, търсят нещо.

— Имам едно-две оръжия, които мога да ти заема — предложи Марино. — И пълнител „Бушмастър“ 450 калибър.

— Няма нужда. Имам повече, отколкото те знаят — каза тя. — Нямат представа какво пропускат, какво подминават.

— Моля те, не ги дразни — предупредих я. — Не им давай причина да ти навредят.