Покварено сърце

— Да ми навредят? Мисля, че точно това им е целта и че вече са пристъпили към изпълнението й. — Светлите й зелени очи се насочиха към мен. — Искат да ми навредят. Да ме оставят беззащитна, така че да не мога да се погрижа за близките си, за дома си. Надяват се всички ние да бъдем разгромени, унищожени, да се хванем за гърлата. Най-добре мъртви. Искат всички ни до един мъртви.

— Ако имаш нужда от нещо, само кажи — каза Марино. — Докато такива като Кари са на свобода, ти трябва повече огнева сила от пистолетите ти.

— Ще вземат и тях, ако вече не са го направили — отвърна тя и наистина беше безобразие, че бяха вписали и пистолетите в заповедта са обиск. — Освен това прибират всичките ми кухненски прибори, дори японските ножове, които ти ни подари — каза ми тя с още повече гняв.

Доколкото знаех, последните подвизи на Кари Гретхен се изразяваха в наръгване с военни ножове. Но нямаше никакво доказателство, дори и намек, че Луси има нещо общо с това, и нейните оръжия и кухненски ножове не отговаряха изобщо на характеристиките на средствата за убиване на Кари. Абсурдно беше да й опразнят оръжейната и кухнята. За миг през ума ми минаха последните жертви на Кари, на пръв поглед несвързани хора, докато не осъзнах, че всеки един по някакъв начин има отношение към мен, макар и косвено. Те така и не бяха разбрали какво им се е случило освен Ранд Блум, мазния застрахователен детектив, когото тя наръга и хвърли в онзи плувен басейн. Той може да бе преживял поне за кратко ужас, паника и болка.

Но Джули Истмън, Джак Сийгъл, Джамал Нари и конгресмен Росадо не бяха страдали. В един момент си бяха вършили работата както обикновено и след това се бяха озовали в нищото, бяха изтрити от лицето на земята. Спомних си как Кари на видеото докосваше тила си между първия и втория шиен прешлен. Дори тогава бе знаела за това слабо място и за фрактурата на палача и че фаталното нараняване в тази точка причинява моментална смърт.

Тя се бе върнала. Беше жива и по-опасна от когато и да било и докато си мислех това, ме заляха съмнения. Ами ако всички бяхме изиграни? Не можех да докажа, че съм видяла или чула вест от Кари Гретхен след 90-те години на XX век. Тя не бе оставила реални доказателства, които да я свързват с маратона от убийства, започнал в края на миналата година. Ами ако не тя ми бе пратила съобщението от телефона на Луси?

Погледнах племенницата си и казах:

— От самото начало. Какво се случи?

И Луси обясни. Тази сутрин точно в 9:05 домашният й телефон звъннал. Номера й го нямаше в указателя, но това не бе спряло ФБР да го ползват, нито пък нея да им осуети усилията. Тя имаше технологии за комуникация, които лесно надхитряха всеки, който се опитваше да я хване неподготвена, и само за секунди вече знаела самоличността на обаждащия се — специален агент Ерин Лория, скорошно назначение в Бостънското подразделение на ФБР, на трийсет и осем, родена в Нашвил, Тенеси, черна коса, кафяви очи, 178 сантиметра, 50 килограма. Когато чух Луси да казва това, успях да скрия шока си.

Не й дадох да разбере, че знам коя е Ерин Лория. Не реагирах, когато Луси обясни, че когато тя се озовала в полезрението на охранителните камери, софтуерът за лицево разпознаване потвърдил, че това е Ерин Лория, бивша кралица на красотата, завършила университета „Дюк“ и неговия юридически факултет преди да започне работа за Бюрото през 1997 година. За известно време обикаляла улиците, омъжила се за специалист по преговори с похитители, който напуснал ФБР и започнал работа в адвокатска кантора. Живеели в Северна Вирджиния, нямали деца, развели се през 2010 година и скоро след това тя се омъжила за федерален съдия с двайсет и една години по-възрастен от нея.

— Кой по-точно? — попита Марино.

— Зеб Чейс — каза Луси.

— Няма начин. Съдия Безсъние?

Хората си мислеха, че го наричат така по обратната причина. И аз си спомних малките му хищнически очички под натежалите клепачи, как седеше прегърбен на банката си, а челюстта му бе увиснала почти до гърдите, като някакъв облечен в черно лешояд, който чака някой да умре. Беше лесно човек да се заблуди от позата му, че е отпуснат и полузаспал, но всъщност нямаше как да бъде по-нащрек и по-агресивен и само чакаше адвокатите и вещите лица да направят погрешна стъпка. Тогава се хвърляше, сграбчваше ги и ги изяждаше живи.

В първите ми години във Вирджиния, когато той бе още прокурор, бяхме работили заедно по много случаи. И макар често моите заключения да подкрепяха обвинението, със Зеб Чейс доста се карахме. Аз по някакъв начин го дразнех и той ставаше по-враждебен, отколкото към мен, само когато застанеше на банката. И до днес нямам представа защо и смътно си спомням, че май той държеше рекорда за най-много заплахи срещу мен за арест за неуважение към съда. А сега бе женен за Ерин Лория, която имаше общо минало с Луси, което означаваше, че и с мен. Вътрешният ми ветропоказател се завъртя. И посочи. Не можех да кажа към какво. Може би не исках да знам.