Покварено сърце

Един от най-опасните бегълци на планетата можеше да е в дружески отношения с агентка на ФБР, омъжена за федерален съдия, назначен от президента на Съединените щати. Мозъкът ми трескаво търсеше възможни връзки, събираше две и две и се надяваше да получи четири. А можеше да получи пет или някой друг неверен отговор. Или пък просто нямаше отговор, точка.

Но бях сериозно разтревожена, че докато Ерин Лория бе пътувала към дома на Луси преди не повече от два часа, аз бях получила съобщение, в което имаше линк към таен запис, който Кари бе направила в стаята на Луси, намираща се в същия коридор, където бе живяла бившата Мис Тенеси, впоследствие станала агент на ФБР. Даже по-лошо — Кари и Луси се бяха карали заради нея във видеото.

— Чакай малко — каза Марино на Луси. — Преди да идем да пием безалкохолни и да започнем да си въобразяваме всякакви откачени глупости, нека се върнем на онзи момент, в който домашният ти телефон е звъннал. Твоят софтуер събира данни кой ти се обажда. Разбираш, че специален агент Ерин Лория води атаката. И тогава какво?

— Буквално ли?

— Стъпка по стъпка.

— Знаех, че е в кола, която се движи с трийсет километра в час по същия път, по който вие току-що дойдохте. — Луси вдигна краката си на камъка и обгърна коленете си с ръце.

На никой от нас не му бе удобно в църквата й на открито. Но пък слънцето беше приятно, макар влажността да бе потискаща. Беше онова тежко горещо време, което обещава силна буря, а и имаше такава прогноза за този следобед. Вдигнах очи към тъмните облаци, които идваха от юг, и се взрях в хеликоптера, който висеше над водата като огромна черна косатка.

— Когато се обади, знаех, че е на петдесет метра от портата ми — продължи Луси, — и когато я попитах какъв е проблемът, тя каза, че ФБР разполагало със заповед за обиск на къщата ми и прилежащите й сгради. Нареди ми да отворя портата и да я оставя отворена и само след минути пет коли на Бюрото, включително и една с куче, бяха вече пред къщата ми.

— В колко часа видя хеликоптера? — продължавах да го гледам. Той полетя към гъстите гори вляво от дома на Луси.

— Горе-долу по същото време, когато дойдохте вие.

— Нека да уточним. — Марино се намръщи. — По някаква причина хеликоптер на ФБР се е оказал в Кеймбридж, където ние по това време случайно работим? И после пак така случайно ни следи дотук? Добре. Ставам наистина подозрителен, разбираш ли, обзе ме едно от онези наистина лоши предчувствия, от които ми настръхва косата…

— Ти нямаш коса — каза Луси.

— Какви глупости правят? — Марино погледна гневно към небето, сякаш ФБР беше Господ Бог.

— Е, със сигурност няма да ми кажат — отвърна тя. — Не знам къде са летели, нито по каква причина, а и нямах време да проверя. А след като дойдоха, вече нямах възможност. Не беше много разумно да проверявам при въздушните диспечери, нито да се включа на тяхната честота, за да чуя кой накъде е поел и евентуално защо. Освен това си имах и други грижи. Кучето особено е много изнервящо — и него са го докарали нарочно. На това му викам истински задници.

— Кой по-точно?

— Ерин. Само това мога да заключа. Ако е събрала някаква информация за мен, е разбрала, че имам английски булдог, знаете го, Джет Рейнджър. Толкова е стар, че едва върви и вижда. И ако една белгийска овчарка претърсва къщата, ще му изкара акъла. Да не говорим, че уплаши Деси. А Джанет беше толкова изнервена, че за малко щеше да тръшне някого. Това е лично.

Зелените й очи бяха напрегнати. Гледаше ме.

— Не бих бързала с това заключение. — Бях предпазлива какво казвам. — Аз не бих приела нищо от това лично. — Съветвах племенницата си дори когато се съмнявах в нея. — Точно сега всички трябва да останем хладно обективни и да мислим ясно.

— Според мен някой урежда стари сметки.

— Признавам, че и аз си мислех същото — каза Марино.

— Това е планирано. — Луси изглеждаше убедена. — Планирано е отдавна.

— Какви сметки и с кого? — попитах. — Не е Кари.

— Не е Кари друг път — изсумтя Марино.

— Ще го кажа направо. — Продължавах да съм предпазлива. — Кари не може да нарежда на ФБР, макар да е познавала Ерин, докато всичките сте били в Куонтико.

— Да, познаваха се. — Луси протегна силните си крака и започна да прави коремни преси, очите й бяха фиксирани върху оранжевите й маратонки, които се движеха нагоре и надолу. — И то отблизо.

— О, по дяволите! Не ми казвай, че са били двойка. — Марино се надигна и започна да си разтрива задника. — Съдията знае ли?

— Не знам за двойка — каза Луси, сякаш това не я засягаше, но аз не го вярвах.

— Е, поне едно знаем за Кари: че всички са с равни възможности пред нея — заключи Марино. — Възраст, раса, пол, нищо не може да я спре. Историята става все по-гадна.