Покварено сърце

— Със своята много светла кожа — тя докосна бледата си буза — и много светла коса — докосна платиненорусите си кичури, — тя се сливала като молец с безличната бяла стая в общежитието на ФБР, сякаш естественият подбор бил единственото обяснение за това, в което се била превърнала. Но не било така. Нещо друго било изтрило цветовете от душата й, променило я и създало в нея паранормални желания и поведения, които я накарали да се крие от светлината и да търси мрака.

— Като дете Кари знаела, че не е добра. Когато хората в църквата говорели за добри пастири, добри самаряни, добри вярващи, чисти сърца, тя знаела, че не е една от тях. От най-ранна възраст била наясно, че не прилича на никого в училище или в дома си. И колкото и да било объркващо това, тя била безкрайно доволна от тази необичайна благословия. Имала такъв рядък дар, че нямала нищо против високите температури, почти не усещала студ и горещина и можела да вижда в тъмното като котка. Било такъв разкош, че можела да напуска тялото си по време на сън и да пътува до далечни земи и в миналото, да говори езици, които никога не била учила, и да помни места, на които никога не била ходила. Коефициентът на интелигентност на Кари бил прекалено висок, за да се измери.

— Но на тези, на които е дадено много, много е и взето и един ден майка й изрекла ужасни думи, които никое дете не бива да чува. Съдбата на малката Кари била да умре млада. Тя била толкова специална, че Исус не можел да понесе да бъде прекалено дълго далеч от нея и щял да я прибере рано на небето. „Мисли за това като за свещен план на изплащане“, обяснила майката на Кари. „Исус тръгнал да пазарува, разглеждал милионите бебета, които трябвало да се родят. Избрал те и те сложил настрани. Много скоро ще се върне да те вземе и да те отведе със себе си завинаги.“ „Тогава трябва да намери пари да ме плати, нали?“, попитала Кари. „Исус няма нужда от пари. Той може да прави каквото си поиска. Той е съвършен и всемогъщ.“ „Тогава защо не е платил за мен, когато ме е намерил и не ме е отнесъл със себе си?“ „Не е наша работа да подлагаме на съмнение действията на Исус.“ „Май е беден и не чак толкова всемогъщ, мамо. Май не може да си ме позволи по същия начин, по който ти не можеш да си позволиш нещата, които взимаш на изплащане.“ „Не бива никога да говориш неуважително за нашия бог и спасител.“ „Но аз не съм го направила, мамо. Ти го направи. Ти каза, че той не може да си ме позволи веднага, иначе нямаше да съм тук, а щях да съм с него на небето. И нямаше повече да съм ти в тежест. Ти не ме искаш и на мен ми се ще да съм мъртва.“

— Майката на Кари измила устата на дъщеря си със сапун заради сквернословията й, търкала толкова силно, че белият калъп станал червен от кървящите венци. След това майка й се отказала от аналогията с изплащането, защото осъзнала, че била близо до това, което имала предвид, но не била съвсем точна. Вместо това започнала да напомня на Кари, че трябва да живее живот за пример, да има чисто сърце и да благодари на Бог за него, докато все още може, защото и без това никой от нас не знае колко дълго ще живее.

— Тя обяснила, че това, което всъщност имала предвид с метафората за изплащането, било, че животът на земята е като да стоиш в склада на универсален магазин. Някои остават там по-малко от други, в зависимост от това с какво са били надарени преди да ги складират на земята, за да чакат Исус.

— С други думи, с онази тъпа аналогия с изплащането майка й всъщност имала предвид безмилостно фаталния семеен закон, който Кари била наследила. Това не било измислица, а много нещастен факт. Докато навърши четиринайсет, Кари била изгубила и двете си баби заради тромбоемболизъм, причинен от особеност на костния мозък, наречена полицитемия вера. Кари сключила пакт с Господ, че няма да я постигне подобна съдба, и като по часовник на всеки два месеца се подлагала на флеботомия, като източвала половин литър кръв, която щяла да запази за когато й потрябва. Това не бил единственият интересен ритуал, който спазвала до зрелите си години.

Кари се разхождаше из стаята, жестикулираше, гледаше към камерите. Забавляваше се. Това явно много й харесваше.

— След време из Инженерното изследователско звено на ФБР за нея щели да обикалят странни слухове — продължи тя.

Но там би било нарушение на личната неприкосновеност да се пита най-висшестоящия цивилен компютърен гений за нейното здраве, личните й вярвания и как се проявяват те. Не било работа на никого дали тя пази и пие собствената си кръв и дали е бисексуална, или отдадена на тъмната страна. Апетитите и фантазиите й не били ничия грижа, стига да ги пазела за себе си.