Покварено сърце

— Да, така е. — Не си спомнях Бентън да ми е казвал, че ще ходи тази сутрин в съда.

— И ти не си му казала къде си точно в момента и какво се случва — реши да се увери Донахю. — И не ти е дал причина да подозираш, че знае?

С Бентън пихме кафе заедно. Прекарахме няколко спокойни минути на верандата, преди и двамата да се приготвим за работа. Представих си красивото му лице, такова, каквото беше преди няколко часа.

— Не — отвърнах.

Не бях доловила ни най-малка сянка от нещо, което да го тревожи. Но Бентън е стоик. Той е един от най-неразгадаемите хора, които съм виждала.

— Каква е вероятността той да не знае, Кей?

Нямаше такава вероятност и това може би беше суровата истина, защото как бе могъл да няма представа, че собствените му колеги ще влязат в имота на Луси? Разбира се, че беше знаел, но как бе могъл да не се притесни от този факт? Как бе могъл да спи в едно легло с мен, да прави любов с мен, докато е знаел, че ще се случи нещо такова? Почувствах се гневна и предадена, а после спрях да изпитвам каквото и да било. Такъв бе съвместният ни живот. Мълчахме си повече от всички други двойки, които познавах.

Редовно криехме тайни един от друг. Понякога се лъжехме. Може само да премълчавахме цялата истина, но нарочно се подвеждахме един друг и изопачавахме фактите, защото работата ни го изискваше. В моменти като този, в който хеликоптер на ФБР кръжеше в небето и агенти претърсваха имота на племенницата ми, се чудех дали си струва. С Бентън отговаряхме пред по-висшестояща инстанция, която всъщност беше низка. Вярно служехме на правораздавателната система, която е несъвършена и компрометирана, на път да бъде срината.

— Не съм говорила с него откакто излезе от къщи тази сутрин — обобщих пред Донахю. — Нищо не съм му казала.

— Нека оставим нещата така засега — каза тя и след дълга пауза добави: — Имам въпрос към теб, Кей, докато сме още на темата. Чувала ли си някога термина „основано на данни повествование“?

— Основано на данни повествование? — повторих и Луси се извърна и се взря в мен, сякаш бе чула това, което току-що бях произнесла. — Не, не съм. Защо?

— Това е термин, който е много важен за дело, заради което току-що бях в съда. Не е дело, което има пряко отношение към теб. Е, ще си поговорим когато се видим. Тръгвам.

15.

Затворих, облегнах се на дряна и се замислих. Хеликоптерът приличаше на огромен заплашителен черен стършел. Кръжеше ниско и шумно над реката, летеше нагоре и надолу, след това завиваше рязко наляво или надясно, движеше се по решетка, все едно претърсваше за някого.

Усещах слънчевите лъчи на тила си, докато оглеждах окосената морава и буйните дървета. Поляната до каменната градина бе като платно, изпълнено с цветове — ярки, основни и на места дръзко смесени. От красотата на това място ти спираше дъхът. То трябваше да е спокойно, но ФБР го бяха превърнали в бойно поле и аз осъзнах колко съм сама. Не можех да се доверя на никого, не напълно, и особено на Бентън.

Джил Донахю бе ходила на изслушване тази сутрин и го бе срещнала случайно. Каква работа го бе отвела в сградата на федералния съд в Бостън и защо не ми я беше споменал преди да тръгнем за работа? Това, което най-много ме ядеше, беше, че Донахю бе споменала нещо, наречено „основано на данни повествование“ в контекста на причината, поради която й се бях обадила. Какво общо имаше това с Луси, с мен или с който и да е от нас? Или просто бе казала нещо, което не й излизаше от ума? Извърнах се и погледнах към хеликоптера. Той бумтеше над къщата на Луси и идваше право към нас.

— Готови ли сме? — Лицето на Луси беше безизразно.

Не можех да съм сигурна, че не е дочула разговора ми. Нямах представа какво наистина знае.

— Да, можем да тръгваме — отвърнах и поехме към къщата заедно. — Преди да си кажем още нещо една на друга, нека ти напомня, че това, което разменим като информация, не е конфиденциално.

— Нищо ново, лельо Кей.

— Така че искам много да внимаваш какво те питам или ти казвам. Просто искам да съм сигурна, че го разбираш. — Гъстата трева шумеше в краката ми.

След час над нас щеше да се излее библейски порой.

— Знам всичко за конфиденциалността. — Тя ме погледна. — Какво искаш да знаеш? Питай ме, докато можеш. След няколко минути няма да е безопасно да водим този разговор.

— Джил Донахю спомена нещо за дело, включващо повествование, основано на данни. Любопитна съм дали имаш някаква представа за какво ми е говорила, защото аз не съм запозната с този термин.

— Повествование, основано на данни, е модерна идея в тъмния интернет, ъндърграунда на интернет.

— Тъмният интернет, където всичко, което се случва, е незаконно?

— Зависи с кого говориш. За мен е само последната граница на киберпространството, нещо като Дивия запад, просто още едно място, в което да ровя и да пускам търсачките си.

— Разкажи ми за повествованието, основано на данни.