Покварено сърце

Имаше предвид записа на това как ме прострелват, докато се гмурках при корабните останки край брега на Форт Лодърдейл преди два месеца.

— В него няма нищо полезно, но предполагам, че те не знаят това. Зависи какво наистина търсят — продължи тя и аз осъзнах, че ме е лъгала през цялото време, лъгала е всички. — Или по-точно какво не търсят, което е по-вероятната история. А аз не мога да им дам този бонус. Почти съм сигурна, че знам какво е, и няма да го получат благодарение на мен.

Моят шнорхел за гмуркане с вградената в него миникамера липсваше. Или поне така си мислех. Така и не бе намерен, след като Кари се опита да ме убие. Или поне така ме бяха накарали да повярвам.

Обяснението, което ми бе дадено, бе, че намирането му не било приоритет. Спасяването на живота ми било по-важно. Когато гмуркачите отидоха да го търсят, подводното течение сигурно вече го бе отнесло и вероятно покрило с тиня.

— Те искаха този запис още преди два месеца. — Внимавах какво казвам. — Защо пак изниква този въпрос точно сега?

— Преди беше само на теория. Сега са убедени, че е у мен.

— ФБР са убедени — казах и тя кимна. — На какво основание? Как би могла да знаеш в какво са убедени?

— Когато наскоро се връщах от Бермудите, кацнах на „Логан“ и за минути митничарите се нахвърлиха върху самолета ми.

— Чакай. — Вдигнах ръка и спрях отново на алеята. — Преди да продължиш: защо на федералните ще им пука, че си била на Бермудите? Защо ще те следят тук?

— Може би заради човека, с когото подозират, че съм се видяла.

Мислех си за Кари.

— И кой беше той?

— Приятел на Джанет. Не е човек, с когото трябва да се занимаваш.

— Бих казала, че трябва да се занимавам, след като ФБР се интересува от него.

— И ще продължат да душат наоколо, в случай че Кари наистина е жива.

— Ако не е, тогава кой направи това с крака ми? — Потиснах надигащ се пристъп на гняв.

— Накратко, ФБР насъскаха митничарите срещу мен. Те преровиха целия ми самолет и ми зададоха дълъг списък с въпроси защо съм пътувала и дали съм се гмуркала. Държаха ме повече от час и нямам никакви съмнения каква е била целта. Били са инструктирани да търсят шнорхела, записващите устройства, с други думи — неща, от които ФБР се интересува, но не иска да си цапа ръцете лично. ФБР не може да ми претърси самолета и да прерови багажа ми, без да привлече огромно внимание. Но митничарите могат.

Не знаех как Луси може да се е добрала до моя шнорхел. След това се сетих за Бентън. Ако той го бе намерил и не го бе предал, беше виновен в укриване на доказателства, възпрепятстване на правосъдието и всичко останало, което колегите му от ФБР можеха да му припишат.

— Трябва ли да…? — Не довърших въпроса, а й показах какво имам предвид, като погледнах към лампите и качените на тях камери.

— Спрях звука на всяка камера, покрай която минахме. Сигурна съм, че знаят, че го правя. Веднага щом вляза вътре, ще ми вземат телефона, за да не мога повече да бърникам в собствената си охранителна система — каза Луси. — По-рано ми провериха екипировката за гмуркане.

— Но ти не се гмуркаше с мен, когато това се случи.

— Ще докажат, че съм.

— Това е нелепо. Ти дори не беше във Флорида.

— Докажи го.

— Те се опитват да докажат, че си била с мен, когато бях простреляна? Че си се гмуркала тогава? Как изобщо биха могли? Ти не беше с нас.

— Кой може неоспоримо да докаже, че не съм била? — Тя продължаваше да настоява на своето. — Бентън и ти? Защото всички останали мълчат. — Имаше предвид, че двамата гмуркачи на полицията, които бяха слезли първи при потъналата баржа, бяха убити. Не знаех за никакви свидетели на прострелването ми освен Бентън и тази, която го бе извършила, Кари.

— Те вярват, че шнорхелът ти е у мен — каза Луси.

— У теб ли е?

— Не точно.

— Не точно?

— В мига, в който си активирала камерата на шнорхела си — каза тя, — тя е започнала да излъчва директно в определен сайт.

Отново се сетих за Бермудите. Замислих се за приятеля на Джанет, с когото Луси се бе видяла.

— Какъв сайт? — попитах.

— Няма да го обсъждаме.

— Вече станаха две неща, които не искаш да ми кажеш. Човекът, с когото си се видяла на Бермудите, и къде се е излъчвало видеото на живо.

— Точно така.

— Е, не знам някой да е намирал шнорхела ми — казах и тя ми отговори с мълчание. Къщата вече беше много близо.

Доколкото ми е известно, той не е намерен. Когато са ме качили на яхтата, най-главният приоритет, разбира се, е бил да ме запазят жива. Освен това е трябвало да обработят местопрестъплението под водата, двойното убийство.

Представих си двете пронизани тела в потъналата баржа, гмуркачите на полицията, убити секунди преди с Бентън да скочим от яхтата. Когато ги намерих, бях сигурна, че аз ще съм следващата, и тогава Кари се появи покрай ръждясалия корпус. Чух слабия звук, докато тя се придвижваше с реактивна тяга през водата към мен, и звъна на първата стрела, която удари кислородната ми бутилка; последва шокът от втората, която прониза бедрото ми.