Покварено сърце

— Трябваше да се вадят и трупове освен приспособленията ми, които може да съм загубила, след като бях простреляна — напомних на Луси. — Минаха часове преди потъналата баржа и пространството около нея да бъдат старателно претърсени, и все ми казваха, че шнорхелът така и не бил намерен. — Не спирах да го повтарям.

— Но те знаят, че съществува — отвърна Луси. — Знаят за шнорхела, който си носела, когато се предполага, че Кари те е простреляла. И там е проблемът. Някой им е казал за него.

— Когато се предполага, че ме е простреляла?

— Те така разглеждат нещата. Да — каза Луси. — Знаят, че е имало миниатюрно записващо устройство, закрепено за шнорхела ти, и че е логично видеото, запечатано от него, да е излъчвано на живо. Вероятно за мен. Предполагат, че аз съм седяла някъде и съм записвала всичко случващо се с теб.

— И защо ще предполагат такова нещо?

— Защото те така правят.

— Трябва да има и по-добра причина от тази. — Получавах все по-обезпокоителни предчувствия. — Кажи ми каква е — казах и предчувствието стана още по-силно и затрептя в гърдите ми.

— Причината си ти — отвърна Луси и тогава си спомних. — Ти спомена шнорхела при разпитите. Ти каза на ФБР, че съм инсталирала записващо устройство в шнорхела, който си носела, когато Кари те е простреляла, и че имало неоспоримо свидетелство какво точно се е случило. Само че няма.

— Как така няма?

— Помниш ли, че ми каза за това, след като те говориха с теб в болницата?

— Смътно.

Наистина не помнех всичко, което бях казала на Луси, на федералните, на когото и да било. Онези първоначални разговори бяха разпокъсани и като насън и не можех да възстановя въпросите и отговорите дума по дума. Но знаех, че като са ме питали, съм казвала истината, особено докато съм била ранена и упоена, докато не съм била съвсем на себе си.

Не бях имала причина да мисля, че не е безопасно да разкажа точно каквото знам или мисля, че знам, не бях си и представяла, че информацията може да бъде използвана срещу нас. Нямаше как да очаквам, че два месеца по-късно ФБР ще рови навсякъде из имота на Луси и ще го оглежда от въздуха.

— Съжалявам, ако съм ти причинила неприятности. Очевидно съм — казах.

— Не си.

— Изглежда, че някак си съм влошила нещата — отвърнах. Вече бяхме почти до къщата. — Много съжалявам, Луси.

— Няма за какво да се извиняваш и вече трябва да спрем да разговаряме. Три, две, едно и звукът е възстановен. — Тя докосна някакво приложение на телефона си, погледна ме и кимна. И личното ни пространство изчезна просто ей така.

16.

Сякаш по даден знак жена с бежови спортни панталони и тъмна блуза отвори предната врата. Беше ни виждала през охранителните камери, макар и без да чува какво си говорим. Глокът, 40-и калибър, и блестящата метална значка на колана на Ерин Лория бяха прекалено големи за крехката й фигура. Моментално направих пълен оглед. Раменете й бяха леко приведени, почти на път да се прегърбят. Зъбите й бяха правилно подредени и естествено изглеждащи, без промяна на цвета от загуба на емайл. Ръцете й бяха покрити с мъх, имаше хубава тъмна коса. Анорексичка или булимичка. Щеше рано да получи остеопороза и сърдечни проблеми, ако не внимаваше. Не ми изглеждаше позната. Не мислех, че съм я виждала. Но много добре знаех коя е.

Специалният агент, ръководител на операцията, жената, може би имала връзка с Кари Гретхен, ни гледаше как приближаваме по каменния тротоар. Тръгнахме по него, а тя продължаваше да ни гледа, без да продумва. Лицето й бе обградено от дълга черна коса, която преждевременно бе започнала да оредява по слепоочията. Имаше крива усмивка, която в най-добрия случай можеше да мине за неискрена, а в най-лошия за надменна, каквато изглеждаше точно в момента. Трябваше много внимателно да се вгледам, за да открия в нея осанката на бивша кралица на красотата. Наложи се да се взирам по-усилено, за да видя фината костна структура под почернялата от слънцето кожа. Заобленостите й бяха заменени с изпъкнали кокали, плосък задник и увиснали гърди. Тъмните й очи бяха раздалечени и с торбички под тях и покрай нацупената й уста имаше бръчки.

Остатъците от хубостта й на кукла Барби бързо чезнеха. Дори да я бях срещала в Куонтико, когато Луси беше там, не можех да си я спомня, а съм добра физиономистка. Нямаше никаква искра на разпознаване, а щеше да има, ако някога се бяхме запознавали, ако бях говорила с нея. Най-много да бяхме се разминали по някой коридор. Или да сме били в асансьора по едно и също време. Не знаех, а и не ми пукаше дали е имала сексуални отношения с Кари. Имаше значение само това, в което бе вярвала Луси по онова време. Беше потресаващо нередно точно Ерин Лория да води атаката срещу имота на Луси, както и че изобщо има нещо общо с племенницата ми.

— Сещам се за любопитен конфликт на интереси. — Не я поздравих приятелски.

— Моля?