Покварено сърце

— В моята професия човек бързо се разделя със скромността. — Свалих десния си крачол до коляното. — Косато приключиш работа с разложен труп или с удавник, наистина не ти пука кой е под душа до теб. Входните и изходните белези са ето тук. — Посочих ги; бяха кръгли, огненочервени и колкото монета от десет цента. — Стрелата прониза квадрицепса ми — обясних. — Влезе тук, почти в средата на бедрото ми, и излезе над капачката на коляното ми. Острието се показа около дванайсет сантиметра от кожата ми. Очевидно най-големи поражения бяха нанесени на мускула и костта, които бяха допълнително наранени от въжето. Единият край бе свързан със стрелата, а другият с поплавък на повърхността. Можете да си представите дърпането.

— Ужасно. Много болезнено. — Ерин направи пауза за ефект. — Но не е невъзможно сама да сте се наранили и след това да сте измислили някаква история за фантом в камуфлаж.

Направих се, че държа въображаем харпун, и се опитах да насоча върха му към входната рана на бедрото си.

— Трудно, но не е невъзможно. И какъв би бил мотивът ми?

— Бихте направили всичко за племенницата си, нали?

— Няма нужда да отговаряш на този въпрос — каза Донахю.

— Не бих — отвърнах. — И не съм се простреляла сама. И не знам нищо за камуфлажен неопрен, което не означава, че Кари не е носила такъв.

— Ами ако това е означавало да спасите живота на Луси? Тогава бихте ли излъгали?

— Няма нужда да отговаряш на този въпрос — каза Донахю.

— Бихте ли излъгали, за да прикриете срамния факт, че сте били склонна към самоубийство?

— По-логично за мен би било да стрелям срещу източника на заплахата — отвърнах.

— Не се изисква от теб да обясняваш — каза ми Донахю.

— Да се прострелям сама, което не съм направила, няма никакъв смисъл — добавих. — И кое от двете е? Че се обърках. Лъжа, за да прикрия Луси? Или лъжа, че съм се опитала да се самоубия? Може би ще добавите и нова хипотеза към тези двете?

— Да не би да сте изпаднали в паника? — На Ерин й ставаше все по-трудно да се владее. — Когато сте осъзнали, че сте простреляна? Изпитахте ли паника?

— Няма нужда да отговаряш на този въпрос — каза Донахю.

— Някога имали ли сте и най-малко съмнение, че лицето, което ви е простреляло, е Кари Гретхен? — Ерин надуши кръв.

— Няма нужда да отговаряш на този въпрос.

— Някога хрумвало ли ви е, доктор Скарпета, че в паниката си сте помислили, че е тя, но сте се объркали?

— Няма нужда да отговаряш на този въпрос.

— Добре, защото наистина не разбрах въпроса. Объркана съм от новата хипотеза. — Вниманието ми бе насочено към реката, която виждах през прозореца, към бавните вълни и водовъртежи.

Водата бе зелена като стара стъклена бутилка и лениво обикаляше имота на Луси. В ума ми изникна образ. Видях лицето си през запотения шнорхел в мрачната разкаляна вода. Видях се мъртва.

— Съжалявам — каза Ерин с леден глас, който бе на път да смрази всичко наоколо. — Нека опитам пак. Някога хрумвало ли ви е, че лицето, което сте видели, може да е било друг човек?

— Няма нужда да отговаряш на този въпрос.

— О, разбирам. Значи се отказахме от самоубийствената хипотеза и се връщаме на това, че съм простреляна от някой друг — отвърнах.

— Това не е ли по-вероятно? — Ерин продължаваше объркания си разпит. — Че в наносекундите, в които сте видели това лице, моментално сте предположили, че е Кари Гретхен? Не сте били сигурна, предположили сте го. И защо? Със сигурност сте мислили за нея.

— Няма нужда да отговаряш и на този въпрос — каза Донахю.

— Имали сте основание да се страхувате от нея, да се озъртате всяка минута. — Ерин ми хвърляше примамка, опитваше се да ме накара да реагирам. — Затова няма ли да е честно да заключим, че щом сте се оглеждали за нея, сте си представили, че я виждате в наносекундите, за които говорим?

Щеше да продължи настойчиво да употребява думата „наносекунди“. Упражняваше се за пред съда, защитаваше хипотезата, че всичко е станало толкова бързо, че не съм видяла нищо. Не съм видяла и кой ме е прострелял. Страхувала съм се, че може да е определен човек, и съм направила предположение, от което не искам да се откажа. Или ако тази история не проработеше, щеше да ме представи като луда, която се е простреляла сама по бог знае каква причина. След още няколко минути в същия стил Донахю каза, че трябва да поговори насаме с клиентката си.

— Никога не съм идвала тук — каза ми за пред Ерин. — Имаш ли нещо против да ме разведеш, Кей? Изглежда невероятно.

Излязохме в коридора и тръгнахме бавно и мълчаливо по дървения под и под слюдените лампи, които светеха в приятно медножълто. Виждах навсякъде части от охранителната система на Луси, всички бутони, сензори за движение и камери, покрай които минавахме. Давах си сметка, че не можем да разглеждаме никой разговор тук като проведен насаме.

— Има ли нещо по-специално, което би искала да видиш? — зададох напълно безобиден въпрос с едно наум за камерите из цялата къща.

— Когато влязох, забелязах, че ако бях завила надясно, вместо наляво, може да попадна на интересно място в края на коридора. — Небрежният коментар сочеше към сериозен проблем.