Покварено сърце

Не отговорих на въпросите на Ерин, но това не я спря да ми ги зададе, докато гледах играещата по водата светлина, спокойно течащата река и трийсетметровия кей, направен от кипарисово дърво, и къщата от тик и стъкло в края му. Луси бе отишла да види как са Джанет, Деси и Джет Рейнджър и аз бях настояла да не се връща в къщата, докато не пристигне Донахю. Надявах се да стане скоро. Огледах се за Марино, но не видях и следа от него.

— Няма да се надприказвам с вас, Кей. И предполагам, че нямате нищо против да ви наричам така.

Не казах нищо. Имах много против.

— Трябва просто да поговорим за това, което твърдите, че се е случило, и за това, на което Бентън твърди, че е станал свидетел. Вие твърдите, че Кари Гретхен ви е простреляла…

— Тук не става въпрос какво твърдя аз или Бентън. Това са фактите и истината. — Обърнах се и я погледнах.

— Твърдите, че Кари Гретхен ви е простреляла само на основата на вашето визуално разпознаване. Жена, която не сте виждали от колко? Тринайсет, четиринайсет години поне? Жена, на чиято смърт е имало свидетели.

— Не беше точно така. — Това щях да й го кажа. — Нейната смърт се предполагаше. Не сме я видели в хеликоптера, който се разби. Останките й не бяха намерени. Нямаше доказателство, че е умряла. Всъщност има доказателства за обратното и ФБР много добре знае всичко това. Няма нужда да ви казвам…

— Вашите доказателства. Вашите спекулативни и измислени доказателства. — Ерин пак ме прекъсна. — Зървате човек в камуфлажен гмуркачески костюм и някак си веднага разбирате кой е.

— Камуфлажен гмуркачески костюм? — попитах. — Това е интересна подробност.

— Имаме я от вас.

Не казах нищо. Оставих я тя да запълни неловката тишина.

— Може би не си спомняте. Може би има много неща, които не си спомняте след такава травма — каза тя. — Как е паметта ви сега между другото? Чудех се дали под водата сте спрели да дишате за известно време.

Продължавах да мълча.

— Това може да има сериозни последствия за паметта.

Не реагирах.

— Твърдите, че лицето, което ви е простреляло, е носело камуфлажен неопрен — каза тя. — Тази подробност идва от вас.

— Не си спомням да съм го казвала, но може и да съм, защото е истина.

— Разбира се, че не помните. — Гласът й бе подгизнал от надменност.

— Не си спомням да съм казвала това на агентите ви — отвърнах. — Но помня какво съм видяла.

— Някак си сте разпознали в това лице човек, който е смятан за мъртъв. — Тя повтори твърдението си за Кари. — Макар да не сте виждали нито нея, нито нейна снимка от повече от десетилетие, вие сте сигурна, че сте я разпознали. Цитирам по спомен от вашите показания под клетва, които сте дали на нашите агенти в Маями на седемнайсети юни, докато все още сте били в болницата.

— Показания, от които няма аудиозапис — напомних й. — Само на хартия. Какво агентите са си записали и какво наистина е било изречено, е трудно да се докаже, тъй като няма неопровержим запис. Просто се чудя как може да сме сигурни, че показанията са дадени под клетва?

— Да не би да казвате, че ако не сте се заклели да казвате истината, може и да не сте…?

Прекъсна я познат глас от коридора:

— Ей! Ей! Спрете! Признак на лошо възпитание е да започвате без мен!

Джил Донахю влезе усмихната, шик както обикновено в един от нейните дизайнерски костюми, този път син. Тъмната й вълниста коса беше по-къса от последния път, когато я бях видяла. Като изключим това си беше същата, неуморно енергична и свежа, все така някъде между трийсет и пет и петдесет.

— Не мисля, че се познаваме.

Тя се представи на Ерин и краткият сблъсък между тях подсказа, че ФБР няма да спечелят.

— Значи сте нова в Бостън — обобщи Донахю. — Така, нека ви кажа как стават нещата, когато мой клиент каже, че няма да говори, докато не дойда. Просто спирате да разговаряте.

— Ние просто си бъбрехме за това, че е разпознала Кари Гретхен…

— О, така ли? Това ми прилича на разговор.

— … и как е могла да я разпознае — нея или някой друг — като се има предвид колко бързо се е случило, като се има предвид изключително неприятната ситуация, както се твърди.

— Както се твърди? — Донахю почти се засмя. — Виждали ли сте крака на доктор Скарпета?

— Покажете ми го. — Очите на Ерин блеснаха предизвикателно. Беше сигурна, че няма да се съблека. Но не можеше да греши повече. Свалих ципа на панталона си.

18.

— Добре — каза бързо тя. — Няма нужда да доказвате нищо.