Полунощ

— Когато отидох за билките, взех и звездната сфера на Мисао — рече накрая.

— Шегуваш се! Нима Шиничи още не я намерил?

— Не. И навярно бихме могли да направим нещо с нея.

Мат погледна към Мередит, която се извърна към госпожа Флауърс.

— Какво ще кажете да излеем малко от течността на различни места във Фелс Чърч? — предложи възрастната жена. — Само по капка тук и там? Бихме могли да помолим Силата вътре в сферата да закриля града. Може би ще ни чуе.

— Точно това бе и първоначалната причина, поради която искахме да се сдобием със звездните сфери на Шиничи и Мисао. Според легендата звездните сфери контролират собствениците си.

— Това може и да е остарял начин на мислене, но аз съм съгласен.

— Тогава нека го направим сега.

Докато останалите двама чакаха, Мат отиде да донесе звездната сфера. Вътре бе останала съвсем малко течност на дъното.

— След Последната полунощ тя смята да я напълни догоре с жизнената сила на новите си жертви, чийто живот ще отнеме — промълви Мередит.

— Е, няма да има подобна възможност — заяви Мат решително. — Когато свършим, ще унищожим сферата.

— Но сигурно трябва да побързаме — допълни Мередит. — Да вземем и някое оръжие: нещо сребърно, нещо дълго и тежко като ръжен или маша, или лопата за камина. Малките зомбита на Шиничи няма да са щастливи — а и знае ли някой кой му помага?

31

Елена се събуди схваната и притисната от всички страни. Нямаше накъде да се обърне. Но това не бе изненадващо. Изглежда, върху нея имаше още трима души.

Елена? Чуваш ли ме?

Стефан?

Да! Ти си будна?

Тясно ми е… и горещо.

Дай ни минута и повече няма да ти е тясно, прекъсна ги различен глас. Елена усети, че Деймън се отмества. На неговото място се изтърколи Бони.

Но Стефан се притисна за миг към нея. Елена, съжалявам. Не разбрах в какво състояние си. Благодаря на Бога за Деймън. Можеш ли да ми простиш?

Въпреки горещината, девойката се сгуши по-близо до него. Ако и ти ми простиш, задето изложих всички на опасност. Направих го, нали?

Не зная. И не ме интересува. Зная единствено, че те обичам.

Минаха няколко минути, преди Бони да се събуди.

— Хей! Каа-кво правиш в леглото ми? — попита вяло. — Ставам от него — отвърна Елена и се опита да се претърколи и да стане. Светът се залюля пред очите й. Беше замаяна и натъртена. Но Стефан, който бе само на няколко сантиметра от нея, я подхвана и я изправи, когато започна да пада. Помогна й да се облече, без да я кара да се чувства като бебе. Огледа раницата й, която, за щастие, не бе потънала във водата, и извади всички тежки предмети отвътре. Сложи ги в своята.

Елена се почувства много по-добре, след като хапна и видя търгите — и двата — също да се хранят; всеки един протягаше големите си двойни хоботи, за да отчупи парчета клони от голите дървета, или изтребваше снега, за да намери отдолу изсъхнала трева. В крайна сметка явно нямаше да умрат от глад.

Елена съзнаваше, че всички я гледат, за да преценят дали ще има сили за нещо повече през този ден. Побърза да изпие чая си, стоплен върху огъня от запаления сух тор, опитвайки се да прикрие треперенето на ръцете си.

— И така, какво е следващото? — попита с най-веселия си глас.

Как се чувстваш?, попита я Стефан.

— Малко натъртена, но ще се оправя. Предполагам, че всички очаквате да се разболея от пневмония, но дори не кашлям.

Деймън, след като изгледа Стефан изпод тежките си клепачи, взе двете й ръце и се вгледа в нея. Тя не можеше — не смееше — да срещне погледа му, затова се фокусира върху Стефан, който я гледаше успокоително.

Накрая Деймън пусна рязко ръцете й.

— Проникнах в нея колкото можах по-надълбоко. Ти би трябвало да знаеш колко точно — додаде към Стефан. — Тя е в добро състояние, носът й е влажен, а косъмът й блести като на млада кобилка.

Лицето на Стефан потъмня, сякаш се канеше да му забие юмрук във физиономията, но Елена побърза да улови ръката му.

— Здрава съм — увери го. — Така че с Деймън ставаме два гласа в подкрепа на годността ми да продължа със спасяването на Фелс Чърч.

— Винаги съм вярвал в теб — заяви Стефан. — Ако мислиш, че можеш да продължиш, значи наистина е така.

Бони подсмръкна.

— Само че повече не рискувай, става ли? Изплаши ме.

— Наистина съжалявам — рече Елена нежно. В момента много силно усещаше огромната празнина от отсъствието на Мередит. Мередит щеше да им е от голяма помощ в това изпитание. — И така, ще потегляме ли? И накъде ще се насочим? Готова съм за всичко.

Деймън се изправи.

— Мисля, че е най-добре да вървим право напред. По-нататък пътеката е тясна… а и кой знае какво ще е следващото изпитание?