Полунощ в Ел Ей

— Но защо?

— Както знаеш или може би тепърва ще проумееш, някои хора сами си навличат беля на главата. А други просто умират под колелата на автобуса. Ей така попадат на лошо място в лош момент, без да са сторили нищо, за да заслужат такава участ. Невинни са.

Балард посочи ветрилото от документи на масата.

— И тогава съм готов да ровя неуморно — добави Бош.

Тя кимна, но не каза нищо няколко секунди, сякаш отдаваше почит на всички невинни жертви.

— Както и да е, би ли споделил с мен каквото си спомняш за Лий? — помоли след малко. — Установена е балистична връзка между неговата смърт и убийството на човек в Холивуд снощи.

Веждите на Бош се извиха. Това събуди любопитството му.

— Последното убийство през старата година, така ли? — попита той.

— Всъщност първото през новата — поправи го тя. — Щом започнала пукотевицата в полунощ, някой забил куршум в главата на жертвата, с която сега се занимавам.

— Прикриване на гърмежа. Хитро. Кой е отнесъл куршума?

— Хари, сега не задаваш ти въпросите. Първо ми разкажи за Лий, после ще обсъждаме моя случай. Може би.

— Схванах. Няма ли да седнеш?

Покани я с жест да остане при масата, вместо да се преместят в по-удобната част от хола. Когато седна, зад гърба му останаха безразборно струпани книги, папки, калъфи с дискове и плочи. Тя се настани срещу него.

Докато говореше, Бош подравняваше наново купчината документи, които тя бе разпръснала по масата.

— Албърт Лий, чернокож, май на 34 години в момента на смъртта си. Или на 33. Хрумнала му сполучлива идея. Някои рапъри ставаха звезди едва ли не за ден-два със собствени записи и се измъкваха от гетото към богатството. Той взел пари назаем и открил звукозаписно студио в Северен Холивуд. Добре оборудвано, извън териториите на бандите в Южен Централен, хората можели да дойдат при него, да си платят почасово и да си запишат рапа. Чудесна идея.

— А после всичко се оплескало.

— Вярно. Споменах, че взел парите назаем. Имал месечни вноски, наем за помещенията и други разходи. А и някои от хората, които идвали при него за записи…

— … били гангстери.

— Не. Всъщност, точно такива са били, но щях да кажа, че нямали пари да му платят за работата в студиото, а Албърт, какъвто си бил добродушен, им позволявал да записват въпреки това, стига да подпишат договор, че му дължат част от дохода си от продажбите.

— Разбрах. Надявал се е на добра печалба в бъдеще.

— Правилно, пък и някои от тях наистина се прославили умерено, но не бързали да му се издължат. Решил да съди двама от тях, ала делата се проточили.

— И трябвало да приключи с бизнеса ли?

— Натам отивало, но той привлякъл инвеститор. Знаеш ли какво е факторинг?

— Нямам представа.

— Кредитиране на бизнес с висока лихва, което е някакъв вид „мостов заем“. Гарантираш го с бъдещите си вземания. Сега по-ясно ли е?

— Всъщност не.

— Да речем, че на твоята фирма дължат сто долара, но няма да ги получиш през следващите два месеца. Кредит по факторинг ще ти даде стотачка, за да си поддържаш бизнеса, но е гарантиран не с имоти или машини, защото не са собственост на фирмата, а се ползват под наем. Единственото, с което тя разполага за гарантиране на заема, са бъдещите й вземания.

— Добре, сега разбрах.

— Така постъпил и Албърт Лий. Само че лихвите са много високи — почти на ръба на уличното лихварство, без да прекрачват чертата. Законно е и Албърт предпочел този вариант. Взел три поредни заема, общата сума стигнала стотина хиляди, пак му свършили парите и нямало как да върне заемите, защото съдебните процеси все се проточвали. И кредиторът му взел бизнеса. Оставил Албърт да ръководи студиото, плащал му заплата и — ето я важната подробност — принудил го да си направи застраховка „Живот“.

— Ох, гнусотия. За каква сума?

— Милион.

— Пречукали Албърт и кредиторът прибрал парите.

— Точно така.

— Но не си успял да събереш доказателства.

— Не можах да стигна до обвинение. — Бош кимна към купчината документи. — Както и в това. Почти сигурен съм кой го е направил, но не мога да събера доказателства. Но за разлика от това семейство Албърт сам си е намерил убиеца. При някои хора вълкът нахълтва в къщата. Хора като Албърт отварят вратата на вълка.

— Значи не съчувстваш на онзи, който е вкарал вълка вкъщи. И това как се връзва с „Или всички имат значение, или никой няма значение“?

— И онзи, който отваря вратата, има значение. Но невинните са по-важни. Когато разкрия всички случаи, ще обсъждаме какво следва. Всеки има значение. Но часовете в денонощието и дните в годината не са неизчерпаеми.

— Затова си подгонил първо онзи, който е убил цяло семейство.

— Така си е.

Балард кимна, докато умуваше над възгледите на Бош какво приковава вниманието му към някой случай или го отпраща в края на опашката.

— И кой е бил кредиторът по факторинг за Албърт Лий? — попита накрая.

— Лекар. По-точно стоматолог — името му беше Джон Уилям Джеймс. Кабинетът му бил в Марина дел Рей и доколкото успях да науча, така се напечелил от пломбите, че се захванал и с факторинг.

— Ти каза „името му беше“.