Полунощ в Ел Ей

Поклати глава, но си каза, че медиите наистина трябва да са се вкопчили в такъв случай, а управлението го е възложило на достатъчно хора, за да се вижда, че ще се прерови всичко. Значи тя имаше шанс да поеме разследването на убийството на Рафа, ако получи одобрението на лейтенант Робинсън-Рейнълдс.

В нишата на Манзано имаше осветен отдолу плот, върху който той бе сложил широк лист милиметрова хартия и още довършваше скицата на местопрестъплението.

— Ето ти го нагледно — каза Манзано, — аз вече отбелязвам къде намерихме гилзи. Там беше като след каубойска престрелка.

— Говориш за празничната пукотевица, нали? — уточни Балард.

— Да, при това изглеждаше интересно. Събрахме трийсет и една гилзи и според мен те са само от три огнестрелни оръжия… сред тях и онова, с което е извършено убийството.

— Покажи ми.

До разграфената хартия бе оставена голяма подложка с прикрепени бележки на криминалиста и схеми, чертани на местопрестъплението. Имаше и отворена картонена кутия с гилзите, всяка в отделна пластмасова торбичка за веществени доказателства.

— Добре, имаме трийсет и един изстрела и трийсет и една гилзи по земята — започна Манзано. — Те са от три различни калибъра и три различни марки патрони, което много ни улеснява.

Порови в кутията и извади една торбичка.

— Идентифицирахме седемнайсет гилзи от патрони PDX1, калибър 9 милиметра, произведени от „Уинчестър“. Трябва да поискаш потвърждение от оръжейниците — Манзано говореше за специалистите от групата за анализ на огнестрелни оръжия, — но и аз, без да съм експерт, смятам, че следите от ударника по дъната им си приличат, значи са били изстреляни от деветмилиметров пистолет с пълнител за 16 патрона, имало е и патрон в патронника. Струва ми се, че трябва да е бил „Глок 17“ или подобен модел. Имаме и 13 гилзи калибър 45 от патрони, произведени от „Федеръл Амюнишън“. Надникнах в нашия каталог на боеприпасите, вероятно куршумите са били с кух връх, но нека оръжейниците си кажат мнението. Разбира се, може да са били изстреляни от различни модели оръжия. Дванайсет в пълнителя, един в патронника.

— Ясно, остава една гилза — съобрази Балард.

Манзано бръкна в кутията и извади въпросната торбичка.

— Да. Тя е от патрон „Ремингтън“, калибър 22.

Балард взе торбичката и се взря в месинговата гилза. Не се съмняваше, че е от патрона, с който е бил убит Хавиер Рафа.

— Много добре, Антъни — кимна тя. — Покажи ми къде си я намерил.

Той посочи драснатото кръстче на схемата с написан номер 1 до него — намираше се в правоъгълните очертания на автомобил, вдясно от който се виждаше простичка рисунка на човешка фигура, явно отбелязваща тялото на Хавиер Рафа.

— Разбира се, бяха откарали жертвата, преди да отидем там, но кървавото петно и разхвърляните наоколо опаковки от работата на фелдшерите ни показаха мястото. Гилзата се намираше на 280 сантиметра от края на петното под една от трошките в двора. „Шевролет Импала“, доколкото си спомням.

Балард бе наясно, че това е крачка напред в разследването. Изхвърлената от пистолета гилза се е търкулнала под колата и за стрелеца е било трудно да я прибере, преди някой да забележи, че Рафа е паднал на земята.

Тя взе торбичката.

— Може ли да я занеса на оръжейниците?

— Ще ти попълня протокол за предаване — съгласи се Манзано.

— Знаеш ли дали има някого там? — попита Балард.

— Би трябвало. Повишената готовност важи и за тях.

Тя извади телефона си — оставаше четвърт час до края на тактическата мобилизация в управлението. Вече беше петък, 1 януари. И светлините в групата за анализ на огнестрелни оръжия сигурно щяха да угаснат.

— Добре, дай да подпиша протокола и ще отида там, преди да си тръгнат.

Стаите на групата бяха нататък по коридора и Балард стигна навреме, макар отначало да й се стори, че е закъсняла — не забеляза никого. После чу кихане.

— Здравейте! — подвикна тя.

— Извинете, идвам ей сега.

Мъж с черен пуловер, на който се виждаха инициалите на отдела, се появи иззад един от шкафовете, заемащи цяла стена. Тук бяха събрали толкова оръжия, че ги съхраняваха в сгъваеми шкафове.

Мъжът държеше четка за прах.

— Просто реших да почистя — обясни той. — Не искаме пистолета на Сирхан да прашаса, нали? Все пак е историческа реликва.

Балард го зяпна за миг.

— Мич Елдър — представи се мъжът. — Какво мога да направя за вас?

Тя също се представи и попита:

— Ще си тръгнете ли след края на повишената готовност?

— Като всички останали, но… какво носите?

Балард знаеше от опит, че запалените познавачи на оръжия обичат предизвикателствата.

— Тази сутрин бе извършено убийство. С пистолет. Разполагам с гилза и се нуждая от данни за оръжието, може би и проверка в Националната обединена мрежа за балистична информация.

В тази база данни се съхраняваха характеристиките на куршуми и гилзи, с които са извършени престъпления. Те имаха особености, по които можеха да бъдат свързани с конкретно оръжие, и това даваше възможност за сравнение. С гилзите се работеше по-лесно, защото куршумите често се деформираха или раздробяваха при попадение.