Полунощ в Ел Ей

— Ех, че гнусно… — процеди тя.

— Какво има? — обади се Макджий.

— В полунощ си седях под надлеза в Кахуенга. А онези двамата са мърсували нагоре по склона точно зад мен.

Кварталът по склона се намираше само на няколко пресечки от прикритието, под което двете с Мур бяха изчаквали в безопасност новогодишната стрелба. Прочете адреса на картата — жертвата Синтия Карпентър живееше в Дийп Дел Теръс, нагоре по склона почти под язовира „Мълхоланд“.

Тя махна с картата, сякаш питаше безмълвно: „Само това ли имате?“.

— Ще напишете доклада още днес, нали?

— Щом си тръгнем оттук — обеща Блек.

Балард кимна. Нуждаеше се от техния доклад за произшествието като отправна точка в разследването.

— Добре, аз поемам тук. Вие отивайте в участъка и пишете.

— Що не вървиш по дяволите, Балард? — троснато се озъби Макджий.

Той не помръдна от мястото си. Блек сграбчи ръката му и го дръпна към вратата.

— Да тръгваме, мой човек. Успокой топката.

Балард изчакваше да види как ще реагира Макджий. Секунда-две наежено мълчание, после мъжът се завъртя и тръгна след партньора си.

Тя си пое дъх и се обърна към рецепцията. Дежурната сестра Сандра й се усмихна. Тя бе слушала разговора.

— Дръж ги изкъсо, Рене — подхвърли Сандра. — Жертвата е в трета стая с Марта. Ще й кажа, че ще бъдеш в коридора отвън.

— Благодаря ти.

Балард мина зад бюрото и влезе в късия коридор към четирите кабинета за преглед. Беше идвала тук в моменти, когато и в четирите стаи имаше жертви на сексуално насилие.

Стените бяха пастелносини, имаше и стенопис с цветя, които сякаш растяха от пода, може би за да разведрят малко атмосферата в място, където се документираха ужаси. На стената се виждаше и табло за обяви, запълнено с реклами за терапия срещу посттравматичен стрес и курсове по самозащита. Балард се вгледа във визитна картичка, забодена на таблото — обучение по стрелба от Хенрик Бастин, бивш служител в полицията на Лос Анджелис. Осъзна, че се надява мнозина от жените, минали оттук, да стават негови клиентки.

Вратата на трета стая се отвори, доктор Марта Фалън излезе и затвори вратата зад себе си. Усмихваше се насила.

— Здравей, Рене.

— Здравей, Марта. И за тебе няма празник, а?

— Май ще празнуваме, когато и насилниците решат да си вземат почивка. Извинявай, това беше изтъркан лаф, не исках да прозвучи така.

— Как е Синтия?

— Предпочита да я наричаме Синди. Ами… тя е на тъмната страна на луната.

Балард бе чувала и преди този израз от Фалън. На тъмната страна на луната попадаха хора, преживели същото, което бе сполетяло и Синди Карпентър съвсем наскоро. Когато няколко мрачни часа променяха неузнаваемо всеки следващ час в живота й. Само онези, които бяха минали през подобно преживяване, можеха да я разберат.

Животът й вече нямаше да бъде същият както преди.

— Може би вече си научила, че тя се е изкъпала — добави Фалън. — Не намерихме нищо, не че това има значение.

Балард знаеше какво означават думите в края на изречението — комплектите за проби при изнасилване се трупаха при криминалистите за анализ на ДНК и други веществени доказателства. И сам по себе си този факт като че стигаше да покаже къде се намират изнасилванията в диапазона на сериозните престъпления според полицейското управление и половината общество, камо ли според полицая Макджий. През няколко години политици вдигаха шум и се намираха пари, за да бъдат обработени натрупаните проби. Но щом стихнеше възмутената врява, започваха да се трупат отново. Безкраен цикъл.

Казаното от Фалън не беше изненада за Балард. Нямаше проби от ДНК и при предишните две нападения на Среднощните. Незнайните извършители планираха и осъществяваха внимателно престъпленията си. Засега имаше връзка между случаите само поради еднаквия начин на действие и твърде рядката поява на група от двама насилници.

— Ти приключи ли? — попита Балард. — Може ли да поговоря с нея?

— Да, казах й, че си тук.

— В какво състояние е?

Балард знаеше, че жертвата не е добре, питаше само за тежестта на психологическата травма, която Фалън можеше да прецени след срещите с хиляди пострадали от сексуално насилие през годините, а най-чудатите посегателства се понасяха най-зле.

— Не е добре — отговори Фалън. — Но ти имаш късмет, защото в момента е обзета от гняв и това е подходящ момент да говориш с нея. След като има повече време да мисли, ще бъде по-трудно. Ще се затвори в черупката си.

— Ясно. Влизам при нея.

— Ще й донеса някакви дрехи, с които да се прибере вкъщи — каза Фалън. — Предположих, че ще вземеш дрехите, с които дойде, и ги опаковах.

Тръгнаха в противоположни посоки. Балард прекрачи към вратата на трета стая, но поспря за малко и прочете написаното от полицая Блек в картата за показания, докато докарвали Синди Карпентър в центъра.