Полунощ в Ел Ей

Имаше и две-три нови дреболии, които спомена за пръв път чак в колата. Мистър Грийн, както двете започнаха да наричат онзи със зелената скиорска маска, имал червеникаво пубисно окосмяване, докато космите по слабините на мистър Блу били тъмни, почти черни. Ако и останалото окосмяване по телата им съответстваше на тези цветове, Балард вече имаше частично описание на двамата извършители. Предишните две жертви не бяха видели нищо подобно, защото маските върху лицата им не се разхлабили преждевременно. И трите жени казваха, че насилниците са носили ръкавици, но Карпентър допълни в колата, че били еднократни ръкавици от черен латекс. Балард знаеше, че такива се продават къде ли не. Не беше кой знае каква улика, но можеше да стане важна сред различните други подробности, ако някога открият заподозрените.

Имаше и друго доказателство, че трите нападения са извършени от едни и същи серийни насилници. Балард насочи въпросите си в колата към използваните от мъжете думи и заповедите им към Карпентър. Стараеше се да не й подсказва, но младата жена сама си спомни нещо, което имаше голямо значение.

— Накрая, преди да си тръгнат, единият… май беше мистър Блу, каза: „Ще се оправиш, кукло. Някой ден ще си спомняш за това със смях“. И той се изсмя, после се разкараха.

Балард бе чакала дали ще чуе за половинчатото извинение накрая. Имаше го и в разказите на предишните две жертви, особено това старомодно разговорно обръщение „кукло“.

— Сигурна ли си, че те нарече така — „кукло“?

— Сигурна съм. Никой досега не ми е говорил така. Все едно сме се върнали в 80-те години.

И Балард си помисли същото, но жаргонната думичка не пасваше на догадката на Карпентър, че онези двамата трябвало да са на около трийсет години, ако се съдело по видените части от телата им под разхлабената маска.

Оставаше поне час дневна светлина, когато спряха пред малката къща на Карпентър. Балард искаше да огледа, да опита да изясни как са влезли и да прецени струва ли си да поиска пълно проучване от криминалисти. Искаше и да обиколи наоколо през деня, а после да се върне след полунощ, за да знае как е осветено мястото и колко нащрек са другите обитатели на квартала по склона.

Щом влязоха, помоли Карпентър да седне на дивана в хола, докато тя огледа набързо вътре.

— Да не мислите, че онези пак ще дойдат? — попита Карпентър със задавен от страх глас.

— Не за това — побърза да я успокои Балард. — Искам да проверя дали патрулните полицаи не са пропуснали нещо. И да отгатна как онези типове са проникнали в къщата. Сигурна ли си, че не остави отворено или отключено някъде?

— Няма как, заключването на вратите ми е мания. Проверявам всичките всяка вечер, ако ще да не съм излизала през някоя от тях.

— Добре, дай ми само няколко минути.

Балард обикаляше сама, като първо си сложи латексови ръкавици, които извади от джоба си. В кухнята имаше врата и тя предположи, че е към гаража за една кола, долепен до къщата. Имаше обикновена ключалка с бутон на дръжката, резе липсваше. Вратата се оказа отключена.

— Тази врата от кухнята към гаража ли е? — подвикна тя.

— Да — потвърди Карпентър. — Защо?

— Отключена е. Така ли я остави?

— Не ми се вярва. Но може да съм я пропуснала, защото и контейнерите за отпадъци са в гаража, който бездруго е заключен винаги.

— Само затворен? Или затворен и заключен?

— Ами затворен и заключен. Отвън не можеш да отвориш гаражната врата без дистанционното.

— Гаражът има ли и друга външна врата освен вдигащата се?

— Няма. Само тя е.

Балард реши да не отваря вратата към гаража въпреки ръкавиците си, преди криминалистите да я проверят. Възможно беше престъпниците да са проникнали през нея. Не биваше да пропуска и вероятността Макджий или Блек да са я отворили, докато са оглеждали къщата след сигнала за изнасилването. Можеше да ги попита, но си знаеше, че не биха признали такъв гаф. Щеше да научи дали са пипали дръжката само ако някой от тях е оставил пръстови отпечатъци.

Реши да огледа гаража накрая, като влезе отвън. Стигна до коридор, който водеше към две спални и баня. Първо надникна в банята и не откри признаци за влизане през малкия прозорец над ваната.

Премести се в голямата спалня, където бе извършено изнасилването. Там намери прозорец, клеясал към рамката от няколко слоя боя, нанасяни през годините. Взря се в леглото. Карпентър й бе казала, че не подозирала за нахлуването в къщата й, докато не я събудил единият насилник, който я притиснал към леглото, за да залепи очите и устата й. После вързал ръцете й към тръбата в месинговата рамка над възглавниците. Наредил й да не мърда и да не вдига шум, после тя го чула да излиза от стаята, за да отвори входната врата на своя партньор.