Полунощ в Ел Ей

Управлението бе купило тези коли за детективите, но обсегът от само стотина километра между две зареждания на батерията ги правеше не особено полезни, когато детективите трябваше да изминават по-големи разстояния при разследване. По-бързото каране по магистрали намаляваше допълнително обсега, а при разследване в Лос Анджелис не се случваше често да няма движение и по магистрала. Трупаха се все повече истории как някой детектив закъсал насред път с изчерпана батерия, накрая колите бяха изтеглени от употреба и изоставени върху покрива на многоетажен паркинг за повече от година. След това ги разпределиха наново на екипи по криминалистика и аудио-визуална регистрация, които пътуваха с тях до едно местопрестъпление и ги връщаха за зареждане.

Балард тръгна обратно към къщата на Синди Карпентър и настигна техника, когато той излезе от колата и отвори задния капак.

— Балард от участък Холивуд — представи му се тя. — Аз се обадих.

— Аз съм Рино — отговори мъжът. — Съжалявам, ако ви уплаших на минаване оттам. Тези измишльотини са прекалено тихи. Случвало се е хора буквално да се навират под колелата, без дори да погледнат към мен.

— Е, ако карате по-бавно, може би няма да се случва.

— Ама вие знаете ли как ускорява това чудо? Едва натискате педала и вече се движите с шейсетина километра в час. Както и да е. Какво е нужно да правя тук?

Затвори капака, стоеше стиснал дръжката на огромна служебна чанта, чиято тежест изкривяваше едното му рамо надолу. Той беше дребничък, носеше тъмносини работни дрехи с белите инициали на научно-техническия отдел, извезани на джоб отпред.

— Снощи е имало изнасилване, двамата извършители са проследили жертвата до дома й. Не мога да установя как са влезли, но според мен са проникнали през гаража. Искам да започнете оттам. На тезгяха има отвертка — може да ни провърви с нея. После искам да огледате гардеробната ниша в стаята за гости.

— Ясно. Жертвата в болница ли е?

— Не, тя отказа по-нататъшни медицински грижи. Вътре е.

— Ох…

— Тя знаеше, че ще дойдете, аз също ще бъда тук. Но искам да проверите и колата й за следи.

Посочи паркираната „Тойота“ зад неговото БМВ.

— Колата била ли е в гаража? — уточни Рино.

— Не, но жената е оставила дистанционното вътре и ми се струва, че те са влезли в колата, после в гаража и накрая в къщата. На вратата към кухнята има най-обикновена брава.

— Колата не е ли била заключена?

— Не съм сигурна. Може би. Дистанционното е при предното стъкло.

— Разбрах.

— И по-чевръсто, моля ви. Много й се е събрало за един ден.

— Така изглежда. Ще побързам.

Докато Рино си подготвяше апаратурата, Балард влезе в къщата и помоли Синди да й даде ключа за колата. Обясни защо го иска и Синди май прие това като продължение на насилието — нейната къща, нейното тяло, а сега дори и колата се оказаха осквернени от онези зли твари. Тя се разплака.

Балард долавяше, че младата жена изпада в много уязвимо състояние. Попита я дали има приятелки или роднини, на които да се обади, за да дойдат при нея. Карпентър отговори, че няма.

— Видях в доклада за произшествието, че си посочила бившия си съпруг като най-близък човек за контакт. Той би ли дошъл при тебе?

— За бога, не! — възкликна Карпентър. — И ви моля да не се свързвате с него. Посочих него само защото главата ми беше съвсем объркана. И нямам никого друг в Лос Анджелис. Цялото ми семейство е в Ла Хола.

— Добре. Съжалявам, че попитах. Просто ми се стори, че си в нестабилно състояние.

— С вас нямаше ли да е същото на мое място?

Балард призна, че си заслужи въпроса.

— Извинявай. Казах глупост. А Лейси от кафенето?

— Вие май не разбирате. Не искам никой да научи за това. Според вас защо протаках толкова, преди да се обадя на полицията? Добре съм си, ясно? Свършете си работата тук и ме оставете на мира.

Нямаше какво да се добави след тези думи. Балард занесе ключа на Рино. Той вече бе посипал със сребрист прашец дръжката на вратата от страната на шофьора, за да потърси пръстови отпечатъци.

— Има ли нещо? — попита Балард.

— Всичко е замазано.

— Изтрили са ги, така ли?

— Може би.

Значи нямаше следи. Тя остави ключа върху покрива на колата.

— Ще потропам на няколко врати. Сигурно ще се върна, преди вие да приключите тук. Ако се забавя, предайте на централата да се свържат с мен.

— Тя знае, че ще вляза, нали?

— Да, но все пак почукайте на вратата.

— Схванах.

— Името й е Синди.

— И това разбрах.

Балард започна с къщите източно от дома на Карпентър, според нея имаше по-голям шанс обитателите им да са забелязали нещо необичайно, защото западната страна водеше към задънения край на улицата. Ако някой бе тръгнал от къщата на Карпентър пеша или с кола, насочил се е на изток.

Налагаше се да бъде предпазлива при разговорите със съседи след изнасилване. Жертвата изобщо не би искала всеки от тази улица да научи какво се е случило. Някои жени не се примиряваха с клеймото на жертви, но други се поддаваха на срама и губеха увереност в себе си. От друга страна обаче, хората в квартала би трябвало да знаят, ако се е появила заплаха за тях.