Полунощ в Ел Ей

— Ясно. Може ли да се отбием при колата и да използваме устройството?

Излязоха и Карпентър отключи колата си от разстояние. Стоповете примигнаха, но Балард не чу характерното щракане на ключалките.

— Твоята кола беше ли заключена? Питам, защото не…

— Да, заключих я снощи — прекъсна я Карпентър.

— Не чух щракане.

— Все едно, винаги я заключвам.

Балард се подразни от своя пропуск — трябваше първо да провери дали колата е заключена. Вече нямаше как да научи.

— Ще вляза от страната на пътника. Не искам да пипам дръжката откъм шофьора. Къде е устройството за отваряне на гаража?

— Под предното стъкло, над волана.

Балард отвори вратата и се пъхна в колата. Вече бе извадила от джоба своята връзка ключове и използва върха на ключа от апартамента си, за да натисне бутона. Измъкна се от колата и видя как вратата на гаража се вдига с гръмко скрибуцане на пружините.

— Винаги ли шуми така?

— Ами да, трябва да й сложа смазка или нещо подобно — сви рамене Карпентър. — Съпругът ми се занимаваше с това.

— Чуваш ли я как се отваря, когато си в къщата?

— Чувах я, когато бившият живееше тук и отваряше.

— Как мислиш, щеше ли да те събуди?

— Да. Разтърсваше цялата къща като земетресение. Значи смяташ, че те са…

— Още не знам, Синди.

Застанаха пред прага на отворения гараж. Карпентър беше права, тук нямаше място за автомобил. Вътре бяха натъпкани кашони, велосипеди и други вещи, а и три контейнера за обикновени отпадъци, за рециклиране и за шумата от двора. Виждаше се, че Карпентър съхранява вътре още консумативи за „Нейтив Бийн“. Имаше струпани прозрачни дълги опаковки с чаши и капачки и големи кутии с различни подсладители. Балард отиде при вратата към кухнята. Забеляза бутона за вратата на гаража — той беше на стената вляво от рамката.

Наведе се към ключалката на кръглата дръжка на вратата, но не видя признаци да е била човъркана.

— Значи не сме сигурни дали тази врата е била заключена.

— Не сме, но през повечето време е заключена — отбеляза Карпентър. — И вече казах, че гаражът си беше затворен.

Балард само кимна. Не сподели какво си представяше в момента — единият насилник е проникнал в къщата още преди Синди да се прибере от работа и се е крил в гардероба на спалнята за гости, докато тя се е къпала и е лягала да спи. Тогава се е измъкнал, за да я обездвижи, да закрие устата и очите й и да отвори на другия насилник.

Вдясно от вратата към кухнята имаше тезгях с всякакви принадлежности от кафенето. Инструменти бяха нахвърляни безразборно в отворена кутия. На тезгяха бе сложена отделно отвертка и изглеждаше, че е извадена от кутията. Балард се питаше дали насилниците са си носили инструменти, за да влязат с взлом, или са разчитали да намерят нещо подходящо в гаража на къща, обитавана от жена.

— Твоя ли е тази отвертка? — попита тя.

Карпентър доближи тезгяха и протегна ръка.

— Не пипай — възпря я Балард.

— Извинявай. Може и да е моя. Не мога да си спомня. Всички тези инструменти останаха от Реджи.

— Бившия?

— Да. Според тебе с нея ли са си послужили, за да влязат? Но как са се промъкнали в гаража? — изтъня от паника гласът на Карпентър.

— Не знам отговорите и на двата въпроса. Да видим какво ще намери криминалистът.

Погледна си телефона — техникът трябваше да дойде след четиресет и пет минути. И както се бе загледала в екрана, обади й се Хари Бош.

— Трябва да говоря с човека — обърна се тя към Синди. — Защо не се върнеш в хола засега?

Балард излезе пред гаража и прие обаждането, но се озърна припряно, за да попречи на Синди да докосне дръжката на кухненската врата.

— Недей! Съжалявам, но може ли да минеш отвън през входната врата?

Карпентър я послуша и тя каза:

— Здрасти, Хари.

— Рене, доколкото чувам, заета си в момента. Само исках да проверя откри ли досега нещо полезно в хронограмата?

Минаха няколко секунди, докато тя си спомни за кой случай и коя хронограма й говореше.

— Уф, не. Не можах дори да я погледна, повикаха ме да се заема със случай.

— Друго убийство ли?

— Не, серийни насилници, които вече търсим.

— Група ли са?!

— Да, особен случай — потвърди Балард. — Двамата действат в екип. Снощи са нападнали трета жертва, но тя ни се е обадила чак след като наминах при тебе.

Той мълчеше и Балард добави:

— Хари, чуваш ли ме?

— Да, мислех си нещо. Двама серийни насилници е голяма рядкост. Спонтанните групови изнасилвания се случват доста по-често. Двама с еднакви психични отклонения…

— Така си е. Занимавах се с това през целия следобед. Наричаме ги Среднощните.

— Щом са двама… сещаш се, с еднакви нагласи…

Той млъкна отново.

— Какво искаше да кажеш? — подкани го Балард.

— Просто при тях едно плюс едно не е равно на две — натърти Бош. — Настървяват се взаимно. Едно плюс едно вече е три… и стават по-необуздани в насилието. И след време изнасилването не им стига. Убиват. Рене, трябва да ги заловите по-скоро.

— Да не мислиш, че не знам?

— Извинявай. Ясно ми е, че ще се справиш. Както и да е, имам някъде тук една книга, която не е зле да прочетеш.

— Що за книга е?